Едно от най-значимите постижения на човечеството е отриването на огъня. Днес вероятно не си даваме ясна представа за важността на това откритие, тъй като приемаме огъня за даденост, макар да е от съществено значение за съществуването ни, да се използва в промишлеността и бита, в религиите и ритуалите, а огнената стихия – пожарите и особено горските – да ни плаши и учи колко малък и немощен е човекът пред природата.
Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация
Още: Знаете ли тези малко известни обичаи на Бъдни вечер
Археологически данни и доказателства за умението на древния човек да използва огъня ни връщат почти 1 000 000 години назад във времето, където е началото на историята му. Счита се, че изнамерването му е свързано с обработката на камъка в ранния палеолит, като първоначално хората използвали дима от огъня, а по-късно и постепенно човечеството преоткрива огъня първо като средство, позволяващо приготвяне на храната, а след това и като средство, което позволява отопление и осветление.
Днес не ни се налага да търкаме камъни, за да запалим искрата на живота – огъня. Съвременни средства ни позволяват да се възползваме от силата му с едно щракване на запалката или потриване на клечката от кибрита върху кутийката, за да запалим огън. Макар да е модерна и удобна, запалката не е заместила по-старо средство, представящо ни възможност бързо да запалим огън – кибрита, чиято история е поредното пътешествие във времето до 577 година, когато е изобретен. Вижте историята на кибрита и откъде произхожда думата „кибрит“.
Още: Защо домакините забиват кибрит в саксиите с изсъхващи растения и как работи това?
Още: Физалис - какви са ползите на екзотичния плод
Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?
История на кибрита
Ако сте чували за енциклопедиста от епохата Възраждането Иван Богоров и за борбата му за чист български език, лишен от употреба на заемки и чуждици, то със сигурност знаете за странното име, с което Богоров предлага да се нарича кибритът – драсни-пални-клечица вместо с чуждицата кибрит. Това име е тясно свързано с начина, по който функционира кибритът, но е дълго, не е удачно и не се приема добре като цяло, поради което и Богоров не съумява да наложи това име вместо името кибрит. Кибритът наистина е драсни-пални-клечица, тъй като, за да се появи огънят на кибритената клечка, импрегирна с парафин, следва да се трие главата ѝ по определена повърхност, която е част от кутията на кибрита. Откъде произхожда думата „кибрит“ и произходът ли е онова, което тласка Богоров към търсене на подходящи заместващи думи? Ниската цена, ефективността, удобството са ценни предимства на кибрита, които вероятно са помогнали да се съхрани през хилядолетията въпреки появата на нови средства за запалване на огън. И днес го предпочитаме в някои случаи – опитайте се да запалите газов котлон с обикновена запалка и ще разберете защо кибритът продължава да се произвежда, търси и продава.
Още: Най-вкусната салата от цвекло, която всеки ще хареса
Още: Как супер лесно да приготвим любимите аспержи
От своя първообраз – първите кибритени клечки със сяра, чиято рождена дата е около 950 година, до днес кибритът не се е променил съществено – по същество той продължава да представлява дървени клечки, които можем да запалим търкайки ги по определена повърхност. Променят се обаче начинът на производство на кибрита, смесите, с които се третират клечките, и съставът на главата на клечката, която трием, за да я запалим – от сяра през бял фосфор, през пчелен восък и парафин до импрегнирането на главата на кибритената клечка с огнеупорни химикали като стипца, натриев силикат и други соли, които предотвратяват случайното изгаряне на пръстите при употреба, патентовани и използвани от 1870 година насам.
Първият кибрит на пазара се появява в Китай през далечната 1270 година, а първият кибрит, близък до познатия ни днес – 50 клечки в кутийка с място, на което да се трие главата – се появява през 1826 година, като заслугата е на Джон Уокър. Върховете на клечките на този кибрит са третирани със сяра и камфор, калиев хлорат, смола и други съставки, пазени в тайна, а повърхността, върху която следва да се потъркат тези върхове на клечките, за да се появи огън, е била шкурка, сгъната и приложена в кутията на кибрита.
Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
Още: НИКОГА не нагрявайте КЪРЛЕЖ, защото рискувате да се случи това!
Откъде произхожда думата „кибрит“?
Кой и защо променя първоначалното име на кибрита – „клечици за огън – на кибрит не става ясно, но името му няма общо с пазара в Китай, на който за първи път се предлага. То произхожда от веществото, с което се обработват клечките – сярата, която на турски звучи като kükürt,дума с арабски произход от своя страна. Произходът на думата „кибрит“ е от турски, а корените на името се крият в арабския език.
Защо бабите на село забиват клечки КИБРИТ в саксиите при цветята
