Специфичният габровски хумор всъщност не е толкова специфичен или поне не и извън пределите на страната ни. Оказва се, че по своята същност – да осмива и да се шегува с пестеливостта, скъперничеството, както и с хитростта и самоиронията, които се преписват на габровци, нашия габровски хумор, уникален за България, много наподобява шотландския.
С какво са известни габровци и техният габровски хумор?
Пестеливост, граничеща със забавно скъперничество, тарикатлък и тънко чувство за самоирония са само част от чертите, които, казват, отличават габровци. Те са залегнали и в прочутия и уникален габровския хумор. В средата на 20 век тези черти от характера на габровци добиват популярност, а в Габрово започват да се провеждат единственият по рода си у нас карнавал на хумора и Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, организирани от също така единствения в България Дом на хумора и сатирата.
Ако не сте посещавали дома на хумора и сатирата в Габрово, побързайте да поправите тази грешка, те са наистина уникални и ще събудят у вас не само усмивки, но и гордост, че цялото това изкуство, защото хуморът и домът му са изкуство, се намират именно в България.
Кои са забавните черти от характера на габровци и привичките им, събрани в габровския хумор?
Прочутият табиет на габровци да режат опашките на котките си, за да излизат по-бързо от стаята и да не „избяга“ топлото, играта на хоро по терлици, за да чуват музиката от Севлиево и да не се харчат за своя, четеното вечер на улична лампа, за да не хабят ток в дома си са само част от хумористичните навици, които се преписват на габровци. Истина или не, те са залегнали и в габровския хумор, както и твърдението, че са построили паметник в реката, за да може да не заема общинска площ и да не харчат пари за цветя.
150 автори от 44 държави ще излагат творби на Габровското биенале
История на габровския хумор
Още през 14 век зародилите се търговци по тези земи използвали хумора като част от търговията и като похват за привличане на купувачи. През 18-19 век започнали да се разпространяват смешни истории и разкази за реални случки, в които главният герой бил почтеният, но пресметлив и пестелив габровец-търговец. Така люлка на прочутият габровски хумор се оказва търговията – едно от най-старите препитания на хората, живели по земите на днешно Габрово.
Габровските анекдоти се превръщали в национален феномен, а пресметливите габровци използвали своята известност, за да превърнат градчето си от място на малките работилнички и занаятите в град на фабриките и във важно индустриално средище. Габровци се замогнали, градът цъфтял, но вицовете за пресметливостта им и пестеливостта не спирали – напротив, габровският хумор бил именно онова, което давало крила на габровци, правело ги известни и им полагало в развитието и прогреса на града им.
Станаха ясни номинираните за наградите за хумор и сатира "Златен кукерикон"
Част от анекдотите били родени от разликата между богатството на габровци и прословутия им скрънзалък. Първоначално предавани от уста на уста, хумористичните разкази и вицове за габровци през 20-те и 30-те години на ХХ век превзели печатните издания в страната. 30-те години са и времето, когато се зараждат прочутите и уникални маскаради и улични шествия в Габрово, които като традиция продължават и в съвременните времена. Те били маскени балове, съчетаващи смешни костюми с много музика и забава и съвършено допълвали габровския хумор.
Габрово и хуморът днес
Домът на хумора и сатирата се заражда в едни доста по-късни и съвременни времена – през 1972 година, за да събере под един покрив и съхрани за поколенията цялата пъстра палитра на габровския хумор. През 1975 година той е преместен в сградата на старата кожарска фабрика на братя Калпазанови, специално ремонтирана и реставрирана за целта.
Мотото на габровския хумор и всичко, свързано с него "Светът е оцелял, защото се е смял“, е създадено от Радой Ралин – известен сатирик. Стартират и разнообразни конкурси, свързани с хумора и сатирата, изграждането на известния парк на смеха и издаването на цели 4 езика на списание за хумор и сатира.
Днес Домът на хумора и сатирата е своеобразен музей на световното хумористично изкуство, а фондът му от събрани книги и произведения наброява внушителните 38 174 художествени произведения, съхранили световния и в частност габровския хумор, за да пребъде.
