В нашето съзнание фразата „сапунена опера“ се свързва със сърцераздирателни телевизионни сериали, в чиито финални сцени винаги побеждават доброто и любовта. Този термин обаче се появява много преди началото на телевизията, която го наследява от радиото.
През 30-те и 40-те години на миналия век любимите предавания, излъчвани по радиото през деня и предназначени предимно за сантиментални домакини, били мини-продукциите, в които развитието на сюжета се прекъсва в най-интригуващия момент и продължава чак на другия ден.
Този формат на предаване бил доразвит от телевизията. Негова характерна черта е сюжетът, който се развива в продължение на дълъг период от време; едни и същи герои и техните проблеми преминават от един епизод в друг. Няма някаква заплетена интрига, защото тези истории се точат с години. Самият сюжет е без особено значение, публиката се задържа по други начини. Няколко истории се разкриват паралелно, което позволява поредицата да се разтегне. Разтегленият сюжет дава възможност на зрителя да пропусне един или два епизода и все пак да бъде в крак с текущите събития и да продължи да гледа шоуто.
Още: Руските шпиони са най-добрите шпиони: В Русия ще снимат нов сериал за Щирлиц
Друг популярен похват е неясният и интригуващ край на всеки епизод, който ни накара да очакваме с нетърпение продължението на историята. А за продуцентите това било добра находка - зрителите трябвало да подновят абонамента си, за да дочакат финала. Така сапунените опери се превърнали в един вид развлекателен наркотик.
Използват се и многобройни клишета: героите губят паметта си, изпадат в кома, близнаци сменят местата си, деца са изоставени в родилния дом, забранена от родителите любов, голяма къща (имение) като основно място на действието. В такива сериали няма място за колебливи герои: те обикновено са или съвсем положителни, или крайно отрицателни. А диалозите са толкова празнословни и безкрайни, че хумористите и досега си изкарват хляба, като ги пародират.
Но защо „сапунена“?
Защото компаниите, произвеждащи сапун и прахове за пране, реагирали най-бързо на нарастващата популярност на тези програми и станали както спонсори, така и основни рекламодатели на такива радиосериали. Всъщност това била главната причина американците да ги нарекат „сапунени опери“.
Още: 30 години "Приятели": Легендарният сериал, без който не можем
През 50-те години радиото се доразвива в телевизията. Така мелодрамата „Ma Perkins“, която стартира през 1933 г. по радиото, се прехвърлила на телевизионния екран в 1942 г. и завършила чак през 1960 г. Главната героиня се играе от Вирджиния Пейн в продължение на 27 години. Друга дълголетница била Мери Стюарт, която участвала в телевизионния сериал „В търсене на утрешния ден“ от 1951 г. и открила този дългоочакван „утрешен ден“ едва през 1986 г.
Една от първите сапунени опери в Източна Европа след 1989 г. беше „Робинята Изаура“. Този бразилски сериал се излъчи в 78 страни и се превърна в истинска легенда в света на сапунените опери. По време на войните в Югославия враговете прекратяваха огъня, за да успеят да видят следващия епизод; след което стрелбата продължаваше...
Успех имаха мексиканският сериал „Богатите също плачат“ (244 епизода) и бразилският сериал „Тропикана” в средата на 1995 г., който разказва любовната история на богатото и красиво момиче Летисия и бедния рибар Рамиро.
Мексиканският сериал „Просто Мария“ се излъчваше в Източна Европа през 1993-та и 1994 г. Сериалът разказва любовната история на младата и красива селска девойка Мария Лопес, която се влюбва в богатия и красив аристократ Хуан Карлос дел Вияр.
Още: Няма да повярвате как изглежда днес актрисата, която изигра Касандра през 90-те (СНИМКИ)
Прочутият американски сериал "Санта Барбара", състоящ се от 2137 епизода, започна през 1984 г. и завърши 10 години по-късно.
Китайските режисьори се „отличиха“, като успяха да наемат не по-малко от 300 000 души по време на снимките на историческия 44-епизоден филм „Трицарствие“ (1996).
А до ден-днешен като дефиниция за „сапунените опери“ се използва шеговитата фраза: „Телевизионният сериал „До края на света“ ще се излъчва дотогава“.
---
