Образът на щъркела с вързоп, който виси от човката му, е станал толкова символичен, че вече приемаме като почти задължително присъствието на тази птица върху поздравителни картички за новородено бебе, ританки, пелени, люлки и детски колички.
Зараждането на този мит, като и на всеки друг, е доста сложен за проследяване. По начало големите бели птици биват асоциирани с чистота, техните гнезда са обемисти и често се разполагат недалеч от човешки жилища. Обстоятелството, че имат грижливо родителско поведение е добре известно на хората.
Множество изследвания извеждат произхода на мита от Древна Гърция и отмъстителния характер на богинята Хера. Легендата разказва, че съпругата на Зевс изпитала завист към хубавата царкиня Антигона и я превърнала в щъркел. Нещастната жена в този си вид поискала да грабне своето дете от ръцете на Хера – и така гърците изобразили птицата с бебе в човката.
Обаче в първоначалния вариант на мита детето е грабнато от жерав, а не от щъркел. Всъщност, по принцип е трудно да се установи конкретно коя птица визира древният мит - поради сходството във външния вид, съответно и в художествените им изображения, често се бърка щъркел, жерав и чапла.
Защото подобни мотиви има и в египетската митология: щъркелът се свързва със зараждането на света. Там обаче легендарната птица е чапла – но напълно е възможно малко въображение по-късно да я е превърнало в щъркел.
Ако видите черен щъркел - какво гласи поверието?
Също нищо чудно няма, ако връзката между щъркелите и бебетата е възникнала заради подобно объркване на видовете. Например, в средновековната европейска литература големият бял пеликан е свързан с католицизма, раждането и отглеждането на деца. Не би било странно, ако в процеса на преразказване тази неособено красива птица постепенно се заменила с грациозния щъркел.
Какъвто и да е произходът на мита, историците отдавна са забелязали, че идеята как щъркелът носи бебе е най-твърдо установена в северните региони на Европа, особено в Норвегия и Германия. По време на езичеството, което продължава до Средновековието, било нормално двойките да се женят около лятното слънцестоене, понеже лятото се свързвало с плодородие. Малко след това щъркелите започват да мигрират през Европа към Африка - и се завръщат следващата пролет, приблизително след 9 месеца, за да излюпят малките си през пролетта, по времето, когато някога се раждали много бебета. Така щъркелите се превърнали във вестители на нов живот; това породило причудливата и жизнерадостна идея, че именно те носят човешките деца.
С времето историята се развила и усложнила. В скандинавската митология тези птици са символ на семейните ценности и нравствена чистота. Това е основано на схващането (което не е потвърдено), че те са моногамни. В Германия, Холандия, също и в Източна Европа се вярвало, че ако щъркел си направи гнездо върху покрива на къща, това е на късмет и скоро там ще има бебе.
21 интересни факти за щъркелите
През ХІХ век митът е популяризиран от Ханс-Кристиан Андерсен в приказката му „Щъркелите“. Там птиците вземат спящи бебета от далечни езера и ги носят на достойни семейства. Обаче в приказката има и тъмен нюанс: недостойните семейства получават за наказание мъртво бебе. Така на децата се дава морален урок; също така се формира поучителна тенденция в детските приказки.
Във викторианска Англия, където особено се наблягало на високия морал, мотивите от тази приказка се ценели като начин да се крие от малките, докато стигнат подходяща възраст, реалностите за секса и бебетата.
Днес ние все още пазим символиката на тази красива птица в семейните отношения. Стара истина е, че хората обичат приказките. А нашият навик да хуманизираме животните превърнал мита за щъркелите и бебетата в един от най-трайните. Това има своите корени в човешките вярвания и надежди.
