На 26 август се отбелязва Световният ден на кучето. В много страни се организират различни инициативи за малки и големи, чиято цел е да насърчат хората да бъдат грижовни не само към собствените си кучета, но и към останалите, които срещат в парк или на път за работа.
Кучето се превръща в неизменен спътник на човека още от дълбока древност. През всички тези години кучетата се доказват като телохранители, пазители на дома и семейното имущество, предаде БГНЕС.
Домашните кучета наследяват сложна социална йерархия и поведение от техните предци вълците. Кучетата са стадни ловци със сложен набор от практики имащ връзка в определянето на позициите на всяко от кучетата в социалната йерархия. Използват различни пози, движения и други средства за невербална комуникация, които разкриват състоянието на ума. Тези сложни форми на социално познание и комуникация могат да се дължат на тяхната подвижност, игривост и способността да се вмести в човешките домакинствата и социално положение. Тези атрибути способстват кучета да изградят уникална връзка с хората, въпреки че са потенциално опасни хищници на върха на хранителната верига.
Въпреки, че мното от експертите не са съгласни върху голяма част от детайлите касаещи опитомяването на кучето, не може да се отрече факта, че човешкото въздействие е оказало съществено влияние при оформянето на подвида. Малко след опитомяването си кучетата се превръщат в животни, повсеместно разпространени сред човешката популация по цял свят. Предполага се, че кучетата навлизат в Новия свят от Сибир като прекосяват Беринговия проток заедно с човешката миграция. Смята се, че употребата на кучета за впряг се е оказало решаващ фактор при населването на новите континенти от опитомените животни преди около 12 000 години. Кучетата били важна част от живота на Атабаските Северна Америка и са единствените отглеждани от тях опитомени животни. Кучетата са използвани за пренасяне на голяма част от товара при миграцията на племената апахи и навахо допреди 1400 години. Използването на кучета като впрегатни и товарни животни в тези култури често продължава да съществува дори и след въвеждането на коня в Северна Америка.
Днес археолози и биолози са постигнали консенсус в определянето на приблизителната възраст на опитомяване на кучетата. Съществуват сигурни доказателства в това, че дивергенцията на генетичните различия между кучета и вълци започва преди около 15 000 години. Други приемат, че опитомяването е започнало по-рано. Не е известно дали хората насочено са опитомили вълка или линията на кучето не се е отделила еволюционно от тази на вълците, а опитомяването да е ускорило процеса. Последната теза е поддържана от биолозите Реймънд и Лорна Копингър.Според тяхната теория някои вълци са привлечени от поселищата на палеолитното население и тази привързаност е просто еволюционно обусловена.
Източник: Wikipedia
