Учени от Чикагския университет са изследвали дейността на мозъка на хора, които смятат себе си за самотници. Сравняването им с хора, които не се смятат за такива, е довело до извода, че самотата влияе непосредствено върху работата на мозъка, тъй като за самотния човек светът наоколо изглежда по-опасен.
Резултатите са публикувани в сп. Cortex.
Стефани и Джон Качиопо са специалисти по неврологични проблеми, свързани със самотата. Те предложили на 38 души, които се смятат за "много самотни4 и на 32-ма, които "не се чувстват самотни", да отговорят на въпроси от анкета.
Под самота в дадения случай се подразбира субективното усещане на хората за собствена изолация, а не фактическото наличие на роднини и близки. Към главата на участниците в експеримента били прикрепени електроди, фиксиращи вълните, възникващи в резултат на мозъчна дейност.
Освен това те били подложени на проверяващ възприятието тест на Струп, когато трябвало да разглеждат и да реагират на думи с различна негативна или позитивна окраска от социална гледна точка, като например "тъжен", "парти", "принадлежи", "самотен" и т.н.
В резултат станало ясно, че самотните хора много по-бързо определят "социално негативните" думи, като в техния мозък възниква определено напрежение – за разлика от хората, които не се смятали за самотни. Последните реагират на "социално негативни" и "социално неутрални" думи с еднаква скорост и еднакво напрежение.
Това накарало учените да направят предположението, че самотните хора постоянно се намират нащрек, в очакване на всевъзможни заплахи от страна на околния свят.
