“Обесването на Васил Левски” е последното стихотворение, писано от Христо Ботев. Посветено е на кончината на Апостола и за първи път е публикувано във вестник “Нова България” на 12 август 1876 г. под заглавието “Дякон Васил Левски”.
Крайният му вариант е публикуван в “Календар за 1876 година” под снимка на Васил Левски, а след тов в “Съчинения на Христо Ботйов” от Захари Стоянов. Това е едно от най-жалните и тъжни стихотворения в българската литература.
В оригиналния вариант има още един последен куплет, който е премахнат при редакцията му от Захари Стоянов през 1888 г.:
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
Плачи за него, кълни съдбата!
Между двете произведения - това, което първоначално публикува Ботев и по-късния популярен вариант, има някои промени. През 1875 г. Ботев издава стенен календар с образа на Хаджи Димитър, а през следващата - 1876 г., календарът е посветен на Левски и съдържа стихотворението. За съжаление не е запазен екземпляр от него.
Как е истинското име на Васил Левски?
Оригиналното стихотворение на Ботев
Стихотворението на Ботев има 6 куплета и е със заглавие “Дякон Васил Левски”. Съвременници му разказват, че Ботев носи текста на стихотворението в продължение на три години, за да го редактира. Това е изключително нетипично за него, който често пише стихотворенията и статиите си на един дъх. Единствено за творбата си за Апостола му трябва повече време.
Дякон Васил Левски
(оригинал)
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз - плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Имало ли е среща между Васил Левски и Христо Ботев?
Редактираното стихотворение от Захари Стоянов
При редакцията Захари Стоянов премахва последния куплет и вече под името “Обесването на Васил Левски”.
Обесването на Васил Левски
(редактиран вариант, познат днес)
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
