“Обесването на Васил Левски” е последното стихотворение, писано от Христо Ботев. Посветено е на кончината на Апостола и за първи път е публикувано във вестник “Нова България” на 12 август 1876 г. под заглавието “Дякон Васил Левски”.
Крайният му вариант е публикуван в “Календар за 1876 година” под снимка на Васил Левски, а след тов в “Съчинения на Христо Ботйов” от Захари Стоянов. Това е едно от най-жалните и тъжни стихотворения в българската литература.
В оригиналния вариант има още един последен куплет, който е премахнат при редакцията му от Захари Стоянов през 1888 г.:
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
Плачи за него, кълни съдбата!
Още: Стихотворение на деня, 31 декември, от Елисавета Багряна
Още: Бяло или червено вино - кое за каква храна подхожда
Между двете произведения - това, което първоначално публикува Ботев и по-късния популярен вариант, има някои промени. През 1875 г. Ботев издава стенен календар с образа на Хаджи Димитър, а през следващата - 1876 г., календарът е посветен на Левски и съдържа стихотворението. За съжаление не е запазен екземпляр от него.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Как е истинското име на Васил Левски?
Оригиналното стихотворение на Ботев
Стихотворението на Ботев има 6 куплета и е със заглавие “Дякон Васил Левски”. Съвременници му разказват, че Ботев носи текста на стихотворението в продължение на три години, за да го редактира. Това е изключително нетипично за него, който често пише стихотворенията и статиите си на един дъх. Единствено за творбата си за Апостола му трябва повече време.
Дякон Васил Левски
Още: Какви са традиционните сладки за новата година из различните краища на страната?
Още: Как да приготвим най-вкусните свински пържоли за Нова година?
(оригинал)
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз - плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Имало ли е среща между Васил Левски и Христо Ботев?
Редактираното стихотворение от Захари Стоянов
При редакцията Захари Стоянов премахва последния куплет и вече под името “Обесването на Васил Левски”.
Обесването на Васил Левски
(редактиран вариант, познат днес)
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
