Учени изясниха, че човек използва едни и същи психологически механизми при избора на храна в супермаркета и при избора на бъдещ партньор. Изследователите са разказали това на среща на Обществото за персонална и социална психология в Сан Диего.
Кристина Дюрант от университета Рутгерс (САЩ) и колегата ѝ Люси Хънт от Тексаския университет в Остин (САЩ) независимо една от друга са стигнали до този извод, наблюдавайки поведението на доброволци и потребители на глобалната мрежа в различни обстановки и при различни жизнени обстоятелства.
Например Хънт наблюдавала как обстановката, в която човек се запознава с потенциален спътник в живота, влияе на неговия избор и как той възприема околните и самия себе си. За тази цел тя показвала на доброволци редица снимки на непознати момичета и момчета, след това наблюдавала техните диалози с нови познати или им показвала видео, на което техният потенциален познат разговарял с някой друг.
На свой ред Дюрант следила как хората си избирали партньор на фалшив сайт за запознанства, създаден специално за експеримента. Нейните опити установили, че човек избира бъдещ спътник и се отнася към него по същия начин както при избор на храна в супермаркета – колкото по-богат е изборът, толкова по-малко привързан и верен ще бъде човек. Затова най-здравите отношения обикновено се създават при хора, запознали се случайно и фактически очи в очи.
Тя успяла да разкрие още един интересен "хранителен" психологически феномен в половото поведение на хората – оказало се, че върху избора на бъдещ партньор и оценката на риска влияело силно това, колко богат е бил изборът на човека в тийнейджърска възраст.
Хората, които не изпитвали проблеми с вниманието на момичетата или момчетата в младежките години, в зрелия живот били по-сдържани и внимателни, докато доброволците, което не предизвиквали симпатия сред противоположния пол в тийнеджърски времена, били по-малко претенциозни и склонни към риск. Нещо подобно се наблюдава сред хора от бедни семейства, които са били силно ограничени в детството.
"Това чувство на наслада, което изпитваме при търсене и хранене и при избор на спътник или спътница в живота, изглежда, се поражда от сходни или еднакви вериги неврони в мозъка. Разкриването на сходни структури при механизмите на избор, които работят в тези два случая, може да ни помогне да разкрием нови тайни на любовта към ближния и любовта към храната и да разберем как можем да помогнем на хората по-добре да се разбират помежду си", заключава Дюрант.
