Най-обширната българска планина - Родопи, в по-голямата си част (12 233 кв.км) е разположена на наша територия, само южните й разклонения са в Гърция. Дължината й е около 230 км, а ширината до 100 км. Родопите са най-голямата част от най-старата суша на Балканския полуостров - огромния Македоно-Тракийски масив.
Те представляват слойна система от планински ридове с различна височина, дължина и посока на простиране, дълбоки речни долини с тесни проломи (дрела) и вътрешнопланински котловини. Родопите не са заледявани през ледниковата епоха, затова тук липсват характерните за Рила и Пирин остри зъбери и величави скални пирамиди. Очертанията на Родопите са по-меки, заоблените върхове и заравнените била са покрити с гори или с килим от треви.
Граници на планината Родопи
Още: С кой българин се свързва старото име на Родопите?
Границата между Родопите и най-високите български планини Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица (десен приток на Марица), седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрещенец (ляв приток на Черна Места) и долината на река Места. На север Родопите величествено се извисяват над Горнотракийската низина, на изток плавно се спускат към Долнотракийската низина, а на юг - към крайбрежните полета на Беломорска Тракия.
По особеностите на релефа планината се дели на Западни (високи) и Източни (ниски) Родопи. Границата между тях минава по долините на реките Каялийка и Боровица, и по югоизточния склон на Жълтия дял до граничната седловина Три камъка (550 м).
Западни Родопи и най-високият връх на планината
Западните Родопи обхващат по-голямата и по-висока част на Родопите. Средната има надморска височина 1098 м, а най-високите била са над 1800-2000 м. На запад от река Въча се открояват Баташка планина (с най-високи връх Голяма Сюткя, 2186 м), ридовете Алабак (Божевец), Къркария, Дъбраш и Велийшко-Виденишки дял. Между тях са сгушени малките китни котловини - Чепинска, Пещерско-Баташка, Девинска и Доспатска. Гористите високи и стръмни склонове, обграждащи Доспатската котловина, се отразяват в бистрите води на язовир „Доспат” - едно от многобройните райски кътчета в Родопите.
Още: Топ 5 уникални пещери в Родопите
На изток от река Въча се издига мощният Переликски дял с двете си разклонения Мурсалица и Букова планина. В източния край на Мурсалица е най-високият родопски връх Голям Перелик (2192 м). В Букова планина се намират известният планински курорт “Пампорово” и Смолянските езера. Великолепната Роженска седловина, покрита с обширни поляни и иглолистни гори, свързва Переликския със силно разклонения Преспански дял. В южните склонове на Переликския дял, на левия бряг на река Арда, в местността Сините вирове, се намира Ухловица - една от най-красивите български пещери.
Дългото Переликско-Преспанско било е вододел между живописните долини на Въча и Чепеларска река. Тук се намират малките, но много изразителни котловини - Смолянска и Чепеларска. Между Въча и Чепеларска река е високият и обширен дял Чернатица, а на изток от река Чепеларска е карстовият масив Добростан. Могъщите планински дялове и ридове в Западните Родопи се отличават с обширни билни заравнености. В гранитната твърд на планината са всечени каньоновидните долини на реките Въча, Чепеларска, Чепинска и др.
Сред обширните терени, покрити с мрамор и варовик, има типични карстови форми - ждрело като Буйновското, Триградското, пещери като Снежанка, Ягодинската, Лепеницата, скални мостове (Чудните мостове), карстови извори (Настански, Беденски, Клептуза), понори (по Триградска и Мугленска река).
Източни Родопи и най-южната точка на България
Още: Тези изрази от Родопския диалект ги знаят само местните – ето какво означават
За разлика от Западните, Източните Родопи са с нископланински и хълмист релеф - средната им надморска височина е едва 320 м. Тук планинските дялове и ридове и ридове също са обширни, но по-ниски. Скалистите им обезлесени склонове се спускат стръмно към широки долинни разширения, отделени от къси проломи.
На север от река Арда са ридовете Чуката и Гората, Вълчеполската котловина и обширната Хасковска хълмиста земя, а на северозапад - ридовете Драгойна и Мечковец. На юг от Арда поречията на Връбница, Крумовица и Бяла река оформят Стръмни рид, Ирантепе с рида Сърта и китната Джебелска котловина. В най-южната част на Източните Родопи са северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката (1463 м) - най-южната точка на България и най-високият връх в българската част на Източните Родопи.
За дълги периоди в геоложкото си минало Източните Родопи са били заети от езерен басейн с активен подводен вулканизъм, в резултат на което наред със седиментните са се образували и вулкански скали - андезити, риолити, туфи и др. Точно в тях природните скали са изваяли причудливи скални феномени - кули, земни пирамиди, каменни гъби.
Особености на Родопския климат
Още: Топ 10 на най-красивите места в Родопите, които всеки е хубаво да види
В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина, преобладава планинският климат, смекчен от средиземноморското влияние, проникващо от юг по долините на реките. В Източните Родопи то е по-осезаемо поради малката надморска височина и широките речни долини.
Климатичното и почвено разнообразие на Родопите обуславят невероятното растително богатство. Описани са над 2000 вида висши растения, от които 90 балкански ендемити и много редки застрашени видове. В най-ниските части, в Източните Родопи, горите са оскъдни. Тук са разпространени субсредиземноморски нискостеблени видове (космат и вергилиев дъб, брекиня, дива круша, червена хвойна, драка и др). Над 700 м н.в. преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс (развит в Западните Родопи) от 1300 до 1600 м н.в. има смърч, бял и черен бор, ела и по-малко бук. На него са храсталаците от сибирска хвойна и алпийските ливади.
