Летяла си една красива пеперуда из поляните и се радвала на свободата си и на прекрасния свят около нея.
Един ден я забелязала змията и започнала да я преследва, за да я изяде. Пеперудата цял ден бягала, къде ли не се опитвала да се скрие, но змията бързо и безшумно се плъзгала в тревата и все се оказвала до нея, готова да я погълне.
Вижте още: Притча за неподозираната женска сила
Накрая красивата пеперуда се изтощила от преследването, видяла, че няма как да се спаси от злобната змия и се предала. Но в последния момент преди своя край, тя се обърнала към нея и казала:
– Може ли да те попитам нещо преди да ме изядеш?
– Не ми е в природата да давам обяснения – отвърнала змията, – но, хайде, от мен да мине... Питай.
– Ти по принцип храниш ли се с пеперуди?
– Не.
– А аз направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме унищожиш?
– Просто ме дразниш с красотата си... И с това, че летиш!
