Ден, преди да се роди, бебето попитало Бог:
— Не знам защо отивам в този свят? Какво трябва да правя там?
Бог отговорил:
— Ще ти подаря ангел, който винаги ще бъде до теб.
Ведна стая бавно светели четири свещи. Тишината била почти пълна и можело да се чуе разговорът им.
Първата свещ казала: "Аз съм МИР - хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще угасна!
– Учителю, защо понякога Бог е несправедлив към хората? Ето, вчера моят съсед, който е един от най-бедните хора в селото, изгуби единствената си крава, с която хранеше семейството си.
Един човек отишъл при мъдреца и му казал:
– Учителю, отношенията с жена ми нещо не вървят. Кажи ми какво да направя, за да постигна повече разбирателство и мир в семейството?
Здравей, аз съм Съдбата.
Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб. Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това.
Един арабски халиф се подготвял за война. Преди да замине на поход, той и извикал своя везир и му наредил:
- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата.
Петима мъдреци се изгубили в гората. Първият казал:
- Аз ще тръгна наляво - така ми подсказва интуицията.
Вторият казал:
- Аз ще продължа направо - не случайно казват, че ”направо” идва от думата "прав".
В едно село живеел възрастен и уважаван мъдрец. Той бил известен и извън родината си, защото давал най-мъдрите съвети. Ето защо хората идвали за помощ при него от цял свят.
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.
В един храм имало зала с хиляда огледала. Един ден едно куче се загубило в храма и попаднало в залата. Изведнъж то се видяло изправено срещу 1000 огледални образа, започнало да ръмжи и да лае по предполагаемите си противници.
Здравей, аз съм Съдбата.
Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб. Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това.
В едно село живеел възрастен и уважаван мъдрец. Той бил известен и извън родината си, защото давал най-мъдрите съвети. Ето защо хората идвали за помощ при него от цял свят.
Един арабски халиф се подготвял за война. Преди да замине на поход, той и извикал своя везир и му наредил:
- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата.
Петима мъдреци се изгубили в гората. Първият казал:
- Аз ще тръгна наляво - така ми подсказва интуицията.
Вторият казал:
- Аз ще продължа направо - не случайно казват, че ”направо” идва от думата "прав".
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.
В един храм имало зала с хиляда огледала. Един ден едно куче се загубило в храма и попаднало в залата. Изведнъж то се видяло изправено срещу 1000 огледални образа, започнало да ръмжи и да лае по предполагаемите си противници.
Ден, преди да се роди, бебето попитало Бог:
— Не знам защо отивам в този свят? Какво трябва да правя там?
Бог отговорил:
— Ще ти подаря ангел, който винаги ще бъде до теб.
Един човек отишъл при мъдреца и му казал:
– Учителю, отношенията с жена ми нещо не вървят. Кажи ми какво да направя, за да постигна повече разбирателство и мир в семейството?
– Учителю, защо понякога Бог е несправедлив към хората? Ето, вчера моят съсед, който е един от най-бедните хора в селото, изгуби единствената си крава, с която хранеше семейството си.
Ведна стая бавно светели четири свещи. Тишината била почти пълна и можело да се чуе разговорът им.
Първата свещ казала: "Аз съм МИР - хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще угасна!
Не всичко, което на пръв поглед изглежда провал, е провал. И тази мъдра руска история го потвърждава. Млад мъж вървял по горски път.
Ден, преди да се роди, бебето попитало Бог: — Не знам защо отивам в този свят? Какво трябва да правя там? Бог отговорил: — Ще ти подаря ангел, който винаги ще бъде до теб.
„Бог беше щедър към мен, когато ми даде способност да помня...“ – казал мъдрият старец на задушаващата се от съжаление за младостта си старица.
Един великан живял в своя замък в любов и изобилие. Никой на света не можел да се сравнява с него ни по здраве, ни по сила, ни по богатство.
Един сляп мъж седял на стъпалата пред една сграда с метална кутия пред себе си и табела, на която пишело: „Моля помогнете!
Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове. - Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история.
Ведна стая бавно светели четири свещи. Тишината била почти пълна и можело да се чуе разговорът им. Първата свещ казала: "Аз съм МИР - хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще угасна!
– Учителю, защо понякога Бог е несправедлив към хората? Ето, вчера моят съсед, който е един от най-бедните хора в селото, изгуби единствената си крава, с която хранеше семейството си.
Един човек отишъл при мъдреца и му казал: – Учителю, отношенията с жена ми нещо не вървят. Кажи ми какво да направя, за да постигна повече разбирателство и мир в семейството?
Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб. Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това.
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син. - Тате, може ли да те попитам нещо?
Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един арабски халиф се подготвял за война. Преди да замине на поход, той и извикал своя везир и му наредил: - Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата.
Петима мъдреци се изгубили в гората. Първият казал: - Аз ще тръгна наляво - така ми подсказва интуицията. Вторият казал: - Аз ще продължа направо - не случайно казват, че ”направо” идва от думата "прав".
В ранна утрин един млад човек почукал на вратата на манастира. Ключарят му отворил, а човекът се усмихнал широко и му подал чепка великолепно грозде.
В едно село живеел възрастен и уважаван мъдрец. Той бил известен и извън родината си, защото давал най-мъдрите съвети. Ето защо хората идвали за помощ при него от цял свят.
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.
В един храм имало зала с хиляда огледала. Един ден едно куче се загубило в храма и попаднало в залата. Изведнъж то се видяло изправено срещу 1000 огледални образа, започнало да ръмжи и да лае по предполагаемите си противници.
Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Възрастен вожд Чероки преподавал на внука си уроците от живота. - У мен се води битка - рекъл той на момчето – страшна битка между два вълка.
