Не всичко, което на пръв поглед изглежда провал, е провал. И тази мъдра руска история го потвърждава.
Млад мъж вървял по горски път. Слънцето греело, птичките чуруликали, а въздухът бил изпълнен с омайния аромат на горски билки.
Вижте още: Разтърсваща притча за надеждата, която ще промени мирогледа ви
Боровете се издигнали високо в небето, излъчвайки вълшебната си, кисела миризма на борови иглички. Сърцето на младия мъж се изпълнило с радост от живота.
И изведнъж се спънал в един корен и падна. Радостта го напусна, коляното му кървеше и болката за момент помрачила щастието му.
„О, Господи!“ – възкликнал младежът. — Защо сложи този корен на пътя ми? Какъв пазач си, щом ми позволи да се ударя толкова болезнено?“, казал той обиден.
После станал и леко накуцвайки завил по другата пътека. Болката постепенно намаляла. Той бил твърде щастлив и отново закрачил бодро по новия си път. Съвсем уморен, той слязъл до потока, за да утоли жаждата си и да възвърне изгубените си сили.
Но когато се изкачвал по склона, водещ от потока, той се подхлъзнал отново и се ударил в камък, който бил наблизо.
„Боже, защо съм толкова нещастен! Пак ме забрави и не ми помагате да вървя по моя път!“
Докато се изправял и гледал своите ожулвания и порязвания, голямо старо дърво паднало недалеч.
От потока пътеката се превърна в широк път и момчето отново тръгнало щастливо по него.
Но не знаел, че когато за първи път се спънал в чакъла, недалеч от него пълзяла отровна змия. Ако не беше паднал, щеше да я настъпи и да се прости с живота си.
И другия път, когато се удари в камък, докато се изкачваше по склона, той щеше да се сблъска с неизбежна смърт, тъй като там падна могъщо дърво.
Пътеката го отведе до голяма поляна. Но изведнъж се надигнали облаци, задухал силен вятър и започнали гръмотевици. Отначало малки капки дъжд отстъпили място на по-едри, после на още по-едри и дъждът преминал в порой.
Младият мъж побягнал, надявайки се да се скрие под короната на голямо дърво, което се виждало в края на гората, и отново паднал и си счупи ръката. И той отново се обърнал към Бог.
„Не вярвам, че вече съществуваш“, извикал отчаян младежът.
„Няма да поема по пътищата, които посочиш“, продължавал да крещи той, гърчейки се от болка...
Но не знаеше, че мълния е ударила онова голямо дърво и че падането като по чудо е спасило живота му.
Запомнете: Не всичко, което на пръв поглед изглежда като провал, е провал. Вашето падение е възможно и вашето нещастие понякога е голяма благословия за вас! Не бързайте да мрънкате, може би съдбата всъщност е много благосклонна към вас.