Най-голямата сред реките на България е река Дунав. Името й идва от най-голямата равнина – Дунавската равнина. Благодарение на река Дунав, Дунавската равнина от незапомнени времена е била център на стопанския живот на народите, населяващи тази територия и „локомотив” на нейното развитие. Тази река не само формира икономическата структура на балканските народи, но и ги свързва и обединява помежду си. Поради огромното си икономическо значение оказва влияние върху политическата картина на живота, характерна за тази територия.
Най-дългата река в Европейския съюз
В Европа река Дунав е втората по дължина, наречена още "международна" река, най-дългата река в Европейския съюз – дължината й е 2860 км. Извира от планините Шварцвалд в Германия. Реката преминава през териториите на десет държави: Германия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Австрия, Словакия, България, Румъния, Украйна и Молдова, преминава през столици на Централна и Югоизточна Европа като Виена, Братислава, Будапеща и Белград. Освен тези десет държави, към бреговете на Дунав са разположени още девет европейски държави. Реката се влива в Черно море, образувайки делта на границата между Румъния и Украйна. Румънската част от тази делта е включена в списъка на ЮНЕСКО като световно наследство.
Денят на река Дунав – как го отбелязват в Северозапада
Реката води своето начало от планината Шварцвалд (Баден-Вюртемберг, Германия), където е в близост до град Донауешинген на 678 м надморска височина и се слива с планинските потоци Брег (дължина 48 км) и Бригах (дължина 43 км).
По пътя си Дунав няколко пъти сменя посоката си. Първо тя тече през планинския район на Германия на югоизток, а след това на около 2747 км сменя посоката на североизток. (пробегът на реката се измерва от крайната точка в посока на извирането й) Тази посока се запазва до град Регенсбург (2379 км), където се намира най-северната точка от течението на реката (49°03′ с.ш.).
При Регенсбург Дунав завива на югоизток, след това пресича Виенския басейн и в продължение на повече от 600 км тече през Среднодунавската равнина. Прокарвайки канал през планинските вериги на Южните Карпати по дефилето на Железните врати, той тече през Долнодунавската низина до Черно море (повече от 900 км).
Най-южната точка на реката се намира в близост до гр. Свищов (България) - 43°38′ с.ш. ш.
Дунавският басейн граничи на север с водосборите на реките Везер, Елба, Одра, Висла, на североизток - Днестър, на запад и северозапад - Рейн. На юг от Дунавския басейн се намират басейните на малките реки на Адриатическо, Егейско и Черно море.
Дунав се захранва от дъждовни води, разтопен сняг и ледниците на Алпите и Карпатите, както и подпочвени води.
Освен река Дунав в страната има още няколко големи реки, сред които са Марица, Тунджа, Искър, Янтра.
