Най-тежката наказателна мярка- poena capitis в Древен Рим имала две разновидности: загуба на гражданска правоспособност и доброволно изгнание.
В резултат на такова наказание гражданинът ставал роб с всички съпътстващи последствия. Присъда за пожизнен труд в мини и каменоломни е най-близкото до смъртното наказание, свързано със загуба на свобода.
Едно от най-страшните наказания било разчленяване тялото на несъстоятелен длъжник от кредитори като сурогат за погасяване на дълга. Според законите кредиторите, ако поискат това, можели да разсекат тялото на части и да разделят длъжника, който не е погасил задълженията си в определения срок.
Друго наказание, практикувано в древния Рим, било обезобразяване на външния вид. В съответствие с древноримските закони на обикновените престъпници бръснели главите, а на виновните в по-тежки престъпления в допълнение обръсвали и веждите. Целта на това наказание била по-скоро унижаваща, тъй като мъжете трябвало да заприличат на жени.
Клеветниците след обръсване на главата и веждите били жигосвани с клеймо на челото. Разпространени наказания в древния Рим били избождането на очи, изтръгването на език, отсичането на двете ръце, натрошаването на костите на краката и ръцете.
Кастрацията също била практикувана като наказание, както и осъждането на работа в мелница. Всичко това по степен на суровост се е равнявало, според древните римляни, на присъда за каторжна работа.
Осъждане на работа на полето е била наказателна мярка близка до каторжната работа. Бичуването – като самостоятелно наказание било разпространено в армията, семейството и в училище.
Свободните граждани обикновено били наказвани с бой с пръчка, робите били бичувани с бичове с метални ленти, учениците били удряни по ръцете с тънка пръчка.
Учителят хващал провинилия се ученик през средата на тялото, с една ръка го държал във въздуха надолу с главата, а с другата нанасял удари със своето ужасно педагогическо оръжие.
Източник: www.sanovnik.bg
