Невробиолози от Оксфордския университет са провели изследване, което е установило, че причината за апатията невинаги се явява леност или мързел – в някои случаи можем да виним биологията.
Същината на експеримента се състояла в това, че учените предложили на група здрави доброволци да играят игра, в която било необходимо да приложат физическа сила с цел да получат възнаграждение.
С голям интерес се ползвали високите награди, изискващи умерена сила, докато малките награди, чието спечелване било по-сложно, били по-малко популярни.
По време на изпълнението на задачата мозъкът на доброволците бил сканиран с магнитнорезонансен томограф и учените направили парадоксално откритие.
Проекционните зони на кората на главния мозък отговарят за движението и при апатичните хора по време на експеримента те се оказали по-активни, отколкото при целеустремените.
Изследователите установили, че се изискват повече усилия от равнодушните личности, за да претворят решенията в живота и да започнат да действат.
Работата на мозъка изисква значителни разходи на енергия и ако апатичните хора хвърлят много усилия, за да планират действие, то сили за неговото изпълнение вече не остават.
Това изследване не отчита апатията на всички хора, но резултатите му имат значение за търсенето на лечение за хора, чиято апатия носи патологичен характер.
