Това е един трогателен разказ за това как едно семейство приема факта, че детето им е различно. Ето как обясняват случилото се самите родители:
В началото на 2007 година бяхме изненадани от новината, че Хилари е бременна с първото ни дете. Казаха ни, че ще имаме момиче. Решихме да я кръстим Райлънд и планирахме всичко по съответния начин. Тя беше здрава, красива и щастлива. Около първия рожден ден на Райлънд научихме, че е глуха. Сърцата ни бяха разбити…Но скоро, с поставянето на кохлеарни импланти и с много здрава работа, Райлънд се научи да чува и да говори. Мислехме, че сме били изправени пред най-трудното предизвикателство…но Райлънд имаше какво още да сподели с нас.Веднага щом тя се научи да говори, тя започна да крещи „АЗ СЪМ МОМЧЕ!“. Тя започна да показва антипатия към всичко женско… Най-лесно беше да наречем Райлънд мъжкарана. Някои ни казваха, че това е просто фаза. Обикновено фазите приключват. Но при нея нещата се задълбочаваха.
Райланд започна да се срамува все повече и повече. Тя каза: „Когато семейството умре, ще си подстрижа косата, така че да мога да бъда момче.“ Тя през сълзи питаше: „Защо Бог ме е създал такава?“. Тя може да беше само на пет години, но ние трябваше да започнем да я чуваме истински. Нещо повече се случваше в Райлънд. Потърсихме помощ от специалисти и експерти, докато проучвахме всичко, което можехме. Всички стигнаха до един и същ извод. Райлънд е транссексуална. Въпреки че Райлънд е родена с женска анатомия, нейното съзнание се идентифицираше с това на момче. По време на проучванията ни се натъкнахме на смущаваща статистика.
41% от транссексуалните хора са правили опит за самоубийство, поради липса на приемане от обществото. Средно за страната е 4,6% (данните са за САЩ).
Ние не бяхме готови да поеме този риск. За доброто на Райлънд бяхме посъветвани да му позволим да се промени възможно най-скоро.
Подстригахме му косата. Променихме местоименията на той/ него. Променихме стаята му. Изпратихме писмо до приятелите и семейството, обяснявайки промените. Някои от тях загубихме, но хората на които наистина им пукаше останаха с нас. Това, което научихме е, че децата разбират своя „истински пол“ на възраст между 3 и 5 години. Половата идентичност на Райланд не беше определена от нашия родителски стил, структурата на семейството или някакви външни фактори. Спрямо ужасяващите неща, които хората трябва да преминат с децата си, по целия свят…това е нищо. Той все още е здрав, красив и изключително щастлив.
Ние сме родители без никакви уговорки!
