Силвия Браун, известна американска писателка, има способността да вижда света отвъд нас и споделя, че душите ни се връщат отново към света след прераждане, за да получат опита, от който се нуждаят. Душата сама избира къде да се прероди, но как е възможно това и как ни влияят впоследствие ритуали като кръщенето, споделят специалисти по квантова психология и личностно развитие.
Какво се случва преди да се родим?
Валентин Ковачганев е на мнение, че душата и енергията ни съществуват и в отвъдния свят, в който се оказваме след приключване на земния път. Там всяка душа е част от енергиен обем, включващ подобни и на същото равнище енергии на други души. Там също добиваме опит, там взимаме решението за следващото ни прераждане и каква да бъде съдбата ни.
Ученият смята, че още с нашето раждане може да се съдържа и душата на бъдещото ни отроче, което се появява, след като срещнем подходящия партньор. Тук ще ви запознаем с ритуалите в едно африканско племе. Когато жената усети, че вече желае да има дете, отива при Дървото на духовете, завързва панделка и не се завръща, докато не бъде обсебена от дух. След това открива най-подходящия според нея мъж и зачева. При нас обаче е по-различно - ние държим на любовта и духовната връзка между двама души. Така при сливането на двете енергии, детето ще приеме модела на бъдещия си живот.
По какво се познава сродната душа?
Коваганчев казва, че след седми месец в утробата на майката, плодът започва да се информира за външния свят от майката. Обикновено децата, родени през този месец, са по-притеснителни, нервни, страхуващи се, имат нужда да бъдат защитавани. Според него също децата, родени чрез секцио, също не са толкова стабилни колкото тези при естествено раждане. Инвитрото пък няма да приеме същата енергия като тази на родителите, защото не е заченато по естествен начин, а чрез инжектиране.
Защо при липса на здравословен проблем жената все пак не може да зачене?
Възможно е това да се случва изцяло на психическо и подсъзнателно ниво. Например, ако жената се страхува и притеснява от родителите на съпруга си, ако не е сигурна, ако е твърде стресирана и нервна, тя не може да приеме духа на детето. Чак след като се освободи от това напрежение, ще бъде готова да зачене. За него е важна и с каква религия ще се обвържат двете семейства, ще се смесят ли, тъй като тя е над родовете. Детето не бива да се кръщава едновременно и на мъж, и на жена, за да не настъпи объркване в енергиите му. Прощъпалникът пък е пример, че детето има собствена воля и може само да избира професията и действията си в живота.
