Дори и най-голямата любов не може да оцелее, когато се сблъска с нереалистични вярвания за това какво ще направи една двойка щастлива. Какви възприятия затрудняват добрата връзка?
Когато решаваме да се оженим или да влезем в нова интимна връзка, се надяваме на успешен живот за двама, на приказен хепиенд – „и заживели щастливо до края на дните си”. Влюбваме се, искаме да сме заедно и вярваме, че ще успеем. Не всички желания обаче могат да се сбъднат и от време на време със сигурност ще възникват неприятни чувства. Много от нашите нереалистични идеи за щастлива връзка ще се взривят като сапунен мехур.
Какви възприятия затрудняват добрата връзка?
Митът за двете половини на една ябълка
Много хора вярват, че ще бъдат щастливи само когато намерят този/единствения - партньор, подобен на тях като другата половина на същия плод, който по някакъв начин е продължение на тяхната личност. Те вярват, че само с такъв партньор най-накрая ще се чувстват спокойни. Предполага се, че "другата половина" мисли като тях, иска едно и също нещо, диша в общ ритъм.
В последствие осъзнаваме, че няма човек, който да отговаря на тези строги условия - във всеки партньор ще намерим нещо, което няма да ни хареса. В това няма нищо странно, защото ние не сме допълнение към другия човек, а отделно цяло, самостоятелен субект, който допринася за връзката. Да, споделяме някои прилики, но сме и различни!
Митът, че винаги трябва да сме заедно
Заедно през живота за много хора означава винаги заедно. Но всеки от нас се нуждае от отделно пространство, в което да преследва лични страсти и интереси. Не е вярно, че добри отношения се създават от тези партньори, които се интересуват от едно и също нещо и обичат да прекарват времето си по един и същи начин. Да, общите интереси или работата в една и съща професия могат да свържат партньори, да са полезни за изграждането на близост, но не е нужно да се ограничавате само до такива „съединители“.
Митът, че винаги трябва "да сме съгласни"
Друг вреден мит е поверието, че ако се обичаме, винаги трябва да бъдем мили един към друг и да сме съгласни със себе си и с него по всеки въпрос. Затова трябва да изразяваме само добри и приятелски чувства един към друг, а не да прибягваме до спорове и скандали, защото това ще развали топлата атмосфера. Последствието от това отношение е, че замитаме проблемите под пословичния килим, потискаме неприятните чувства. Ефект? Натрупване на нерешени проблеми, нарастващо съжаление и гняв към партньора.
Всеки от нас е различен, различни сме в много отношения, дори когато сме обединени от любов. Изправени сме пред факта, че любимият ни човек не иска същите неща като нас. И дори отново и отново откриваме, че той не харесва това, което правим или казваме. И какво всъщност означава "Винаги трябва да се съгласяваме един с друг? Кой с кого трябва да се съгласи: аз с теб или ти с мен?".
Замислете се и вие по написаното по-горе.
