Когато станеш на определна възраст, започваш да разбираш, че всички неща, за които си се притеснявал, са абсолютно излишни. Вече не губиш времето си за грешните хора и знаеш как да подреждаш живота си правилно. Популярният американски блогър Мишел Комбс разказва за това как стереотипите ни тровят живота и бонусите, кото възрастта ни дава.
Да остаряваш е яко
През половината ми живот се борех с остаряването и то победи. Защо загубих цялото това време? Защо веднага не признах поражението си и не се опитах просто да живея? Не зная.
Сега съм на 52, но се чувствам на 30. Не, не съм полудяла, виждам бръчките си и пигментите петна, но говоря за вътрешното си състояние, това на душата. Изглеждам на 50, но по душа съм на 30. Край. Точка. Да, не съм боец и не разбирам защо това е лошо.
Освен това съм прекалено стара, за да:
1. Мълча
Ако искам да кажа нещо - говоря и не се страхувам дали ще ме разберат правилно. Това е техен проблем, не мой. И ако някой се е отнесъл зле към мен, той си го получава, защото в света има грубияни и те трябва да бъдат поставяни на място!
2. Да се притеснявам за това как изглеждам
Мъжът ми предложи да закусим навън. Започнах да се приготвям и установих, че ми е свършил сухият шампоан, а дънките ми са носени вече два пъти. Три години по-рано щях да откажа да...
.