На 2 февруари по стар стил честваме празника на мъжката плодовитост – Петльовден – народен празник, съхранен от стари времена, на които се коли петел за плодородие и плодовитост, сварява се и се раздава на съседи и близки, а с кръвта му се бележат вратите на къщите. Петелът е птицата, която посреща слънцето, той възвестява идването на новия ден, тоест новото начало, символ е и на мъжкото начало, на раждането и плодовитостта на мъжките рожби, поради което е избран и за ключов за празника. Всичко на Петльовден се „върти“ около петела – от името на празника през коленето на петел до раздаването му приготвен на курбан. Традициите и обичаите за празника са съхранени в редица кътчета от България, където коленето на петела и приготвянето на пита, курбанът, празничните песни, закачки и задевки се изпълняват и днес. Много хора обаче не знаят какви са обредите и обичаите за празника, какво почитаме на 2 февруари и каква е легендата за Петльовден.
Легендата за Петльовден
Много легенди разказват за силата на петела и значението му, поради които е избран като символ на празника. Съществуват различни легенди за Петльовден, които ще ви разкажем.
1. Петелът като пазител на дома
Според една от легендите петелът не само е бил предвестник на новия ден и новото начало, но пазел и дома от зли сили, гонел караконджули с гласа си на зазоряване. Злите духове били безсилни пред него, поради което хората го избрали за символ на празника – за да може чрез курбана от петел да изгонят злото и да измолят берекет и плодородие – и за мъжките рожби, и за земята си.
2. Легендата за цар Ирод
Съвсем друга е легендата за Петльовден, свързана с раждането на Спасителя и цар Ирод. Тази легенда ни води във времето преди Христа и разказва за злосторника цар Ирод, който, научавайки, че се е родил Христос, заповядва да избият всички новородени момчета. Майката на Спасителя използвала кръвта на убит петел, за да бележи своята и съседните порти, с което спасила Исус от сигурна смърт. В чест на това спасение на празника Петльовден останала традицията да се коли петел и с кръвта му да се бележи портата на всяка къща. И днес в някои краища на България тази традиция е съхранена и вратите се бележат с кръвта на заколения за курбана петел.
3. Легенда от турското робство
По време на Османското владичество най-тежкият данък бил кръвният – отнемането на малки момчета и превръщането им в еничари – най-жестоките и злите в турската войска. Легендата разказва за майка, която отказала да даде детето си на поробителите и им отговорила, че ще го убие, но няма да го даде. Като доказателство, че е умъртвила сина си, тя намазала вратата на дома си с кръв, но това не била кръвта на детето, а на заколен от нея петел. Така денят 2 февруари се превърнал в народния фолклор в празник, свързван с мъжката рожба и съхраняването на мъжката сила, в символ на спасението, а традицията да се коли петел и да се маже портата с кръвта му била съхранена.
