Диоклецианопол (на гръцки: Διοκλητιανούπολις, на български: Диоклецианопол, „Град на Диоклециан“) е великолепен древен римски град в района на Тракия, днешен град Хисаря в България.
Още: Надхитрите сезонните болести с тези основни продукти – имате ги у дома
Още: Думите са енергия: Никога не говорете лошо за себе си, дори на шега. Умът ни не прави разлика
Неговите впечатляващи останки включват огромните отбранителни стени, които все още стоят близо до оригиналната си височина през по-голямата част от обиколката си.
Има музей на място за многото открити предмети.
Археологически открития показват, че мястото е било обитавано от 6000 години пр.н.е. вероятно поради многото горещи минерални извори в близост. По-късно там се развива тракийско селище и през 5-ти и 4-ти век пр.н.е. се превръща в основен пазарен град, търгуващ с гръцките градове в северната част на Егейско море, както се вижда от набора от намерени вносни монети и керамика.
Още: Бърза домакинска помощ: Ето как да почистим и най-загорелите тенджери
Още: Знаете ли кога настъпва китайската нова година?
Знаете ли какво е старото име на Велико Търново?
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
През 1 век сл.н.е. Тракия е завладяна от римляните и селището в крайна сметка става римски град и един от трите най-важни града в провинцията. Първоначално се е наричал Августа.
Регионът, в центъра на който е градът, е обявен за имперско владение поне през 135–36 г. сл.н.е. при Адриан, според открит надпис.
Това е бил известен курорт, за който говори фактът, че император Септимий Север го е посетил. През 293 г. тук идва и римският император Диоклециан, несъмнено привлечен от минералните извори, който повишава официалния му статут на град и го преименува. Градските стени с обща дължина 2,3 км са построени в началото на 4 век след готските нашествия.
Вратица е старото име на кой град?
След падането на Мизийския лимес (Мизийският лимес на латински: Limes Moesiae, е съвременният термин, даден на колекция от римски укрепления между брега на Черно море и Панония) градът запада, докато в края на 6-ти до началото на 7-ми век е разрушен при нашествия на славяни и панонски авари.