Кой е Софроний Врачански?
Роден е с името Стойко Владиславов през 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Стойко учи в килийно училище в родния Котел по славянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, но желае да стане духовник. През 1762 г. е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в родния си град.
Среща с Паисий Хилендарски
Съдбоносна се оказва за Софроний срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Тогава отец Паисий му показва своята “История славянобългарска". Поп Стойко веднага се заема да направи нейн препис, който остава в историята като “Първи Софрониев препис” или “Първи Котленски препис”.
През 1794 г. духовникът и книжовник Стойко Владиславов е ръкоположен за епископ на Врачанска епархия и приема името Софроний. През 1803 г. Софроний заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. Освободен е от епископската длъжност по негово настояване. От 1806 до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През 1808 г. изпраща от Букурещ пълномощно на българския представител в Петербург - Иван Замбин, заминал на дипломатическа мисия там заедно с Атанас Николаев от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се привлече вниманието на руското правителство към българския политически въпрос. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Най-добрите си творби Софроний Врачански пише в именно в този “букурещки период”.
Стойко Владиславов се жени за Ганка Хаджиатанасова, с която имат четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Катерина. Цонко е баща на княз Стефан Богориди и Атанас Богориди. Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патарски.
Не е известна точната дата на смъртта на Софроний Врачански. Канонизиран е за светец от Българската православна църква на 31 декември 1964 година, а паметта му се чества на 11 март.
“Неделник” - първата печатна книга на новобългарски език
Софроний Врачански е автор на първата печатна книга на новобългарски език “Кириакодромион, сиреч Неделник”, която представлява сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината. Книгата е отпечатан в Римник (днес град Римнику Вълча), Румъния през 1806 г. Това произведение има важно историческо значение, защото поставя началото на новобългарската печатна книга, но и налага говоримия език като книжовен. Книгата става популярна и под името “Софроние”.
Софроний Врачански е автор и на книгите “Неделное евангелское толкование”, “Житие и страдания грешнаго Софрония”, “Възвание към българския народ”.
Още: Не е Враца: Ето кое е родното място на Софроний Врачански!
Котел - родният град на Софроний Врачански
“Котел го огън не гори
Котел го сабя не сече,
в Котел се лесно не влазя”
Това е популярна песен на котленци, които са я пели, защитавайки своята крепост пред кърджалийското нашествие на Индже и Кара Феиз.
Котел е известен като “люлка на Възраждането”. Според легендата градът е заселен, след като военни размирици принуждават жителите на село Новачка да търсят ново място за заселване. През първите векове на робството Котел е населяван от дервенджии, които пазят проходите през Балкана и джелепи (търговци на добитък).
Срещу тези задължения към властта Котел получава известна независимост - общинско самоуправление, самостоятелен избор на местен управител, освобождаване от някои данъци. Това, както и стопанският възход през 18-19 в., помагат за превръщането на града в будно средище на българската култура, на борбата за църковна и национална независимост.
Котел е родно място на много будни българи
Освен Софроний Врачански, тук са родени още:
* Неофит Бозвели - един от организаторите на борбата срещу гръцкото духовенство и самостоятелна българска църква;
* Георги Мамарчев - един от най-активните участници в подготовката на въстанието от средата на 30-те години на 19-ти век, вуйчо на Георги Раковски;
* Петър Берон - учен, енциклопедист, лекар и философ, автор на “Рибния буквар”;
* Георги Сава Раковски - един от най-видните национални герои през Възраждането, основоположник на организираната националнореволюционна борба за Освобождение;
* Гаврил Кръстевич - втори генерал-губернатор на Източна Румелия;
* Стефан Богориди - висши османски държавник, съветник на султан Махмуд II. Съдейства за разрешение от султана за изграждане на българската църква в Цариград “Свети Стефан”.
Софроний Врачански завършва първия препис на История славянобългарска
