Докато днес много от подрастващите обсъждат как да избягат от училище, правят планове за уикенда или не отделят очи от телефона си по време на учебния процес, неоценявайки и неразбирайки напълно ролята на образованието и неговата важност, в миналото се е водела борба за откриване на училища, за знания, за наука. Образованието е било висша ценност, за която и деца, и родители давали мило и драго с надежда за по-добър живот. Колкото по-лесен става достъпът до образователната система, толкова по-неразбрана става силата на четмото и писмото, толкова по-притиснати се чувстват децата и подрастващите да учат и бележат добри резултати. Тази тъжна и пагубна тенденция се наблюдава с плашещи размери през последните години, в които стана срамно сред младите да твърдят, че обичат училището, а повод за гордост това, че са избягали, измамили личния си лекар за бележка за извиняване на отсъствията в училище или скрили от родителите си своето неоправдано отсъствие от училище.
От килийното училище до първата гимназия – дълъг път извървява образованието у нас, като революционери, културни дейци, дейци на възраждането, писатели, поети са отдали значима част от живота си за развитието на учебното дело и за разкриването на български училища.
Още: МОН ще подкрепи разкриване на българско неделно училище в Сингапур
Къде е открита първата българска гимназия?
В онези труди и смутни времена не е било възможно винаги радетелите за училища и образование да постигнат целите си. Посветили живота си на тази кауза обаче, те не се отказвали и търсели други възможности за реализиране на плановете си. Така първата българска гимназия отваря врати… извън границите на страната ни. Това се случва след Кримската война, когато Болград с около 40 български колонии е присъединен към Молдова. Именно там – в Болград – е реализирана мечтата за българска гимназия. Годината е 1859-та, като година по-рано – през 1858-ма Георги Раковски съдейства на делегация на българските колонии за представяне на подписка за откриване на училището на Никола Конаки-Богориди – княз от български произход. Идеята за създаване на това училище е на украинеца Юрий Венелин, българофил, предложил години по-рано от откриването на училището в Болград да се създаде Централно училище и Национален български музей. Хрисовулът за откриването на първата българска гимназия е издаден на 10 юни 1858 година и само година по-късно портите към знанието са широко отворени за всички независимо от материалното им положение. Сградата е масивна, голяма, двуетажна, а вратите ѝ са отворени както за деца от колониите, така и за всеки, желаещ да получи образование, като се преподавало на български и румънски.
Освен къде е открита първата българска гимназия се питаме и как се е казвала тя, какво образование е давала – въпроси, които са не по-малко значими от местоположението на първата гимназия.. Гимназията в Болград носела името на помогналия за създаването ѝ, а образованието, което давала, се надграждало с годините като от първи и втори прогимназиален клас, с които отворило врати училището, през 1865-та година последният и най-висок клас в училището вече бил 7-мият.
Първата българска гимназия била не само място за образование, но и за култура и литература. Доказателство за това е разкритата през 1861 година печатница, функционирала до 1878 година, като през периода на съществуването ѝ там са издадени над 70 книги и учебници.
Сред имената на възпитаниците на гимназията своите записват и бъдещи видни български революционери, генерали, политици, министри, юристи, академици и др.
Първата българска гимназия на територията на България
Габрово е градът, който имал щастието да стане дом на първата гимназия на родна земя. Първото светско училище в България отваря врати именно там през 1835 г., а през 1872 година прераства в гимназия. По-късно наричат тази гимназия Априловска, защото е създадена чрез фонд за дарения на Васил Априлов. Именно там – в първото светско училище на родна земя – се въвежда за първи път „взаимноучителна метода“ като методика на обучение, която измества килийното обучение, познато у нас през 19 век. Днес училището продължава да е действащо, да носи името на главния „виновник“ за създаването му, а сградата, в която се помещава, е обявена за паметник на културата с национално значение. Наследник на Първото светско новобългарско училище Националната Априловска гимназия пази традициите, посреща ученици и изпраща личности, покоряващи с успехите си света.
Още: Без мобилни телефони в училище в Кърджали
