Самуил, който е потомък на известния комит Никола, се е борил за освобождение на взетите от Византия източни български земи заедно със своите братя, преди да поеме управлението на държавата. Тъй като отношенията между българи и византийци не са били добри, Самуил получава международно признание не от патриарха, а от римския папа, който го провъзгласява за император на българите. По време на неговото управление, столицата на България е преместена от Преслав в Охрид, за да бъде по-лесно да се отбранява от настъплението на Византия. Самуил води множество успешни походи, като навлиза дълбоко в Ромейската империя, като успява да достигне до полуостров Пелопонес със своята войска, което го прави първия български владетел, успял да достигне със свой военен поход сърцевината на древна Елада.
България най-сетне ще може да погребе костите на цар Самуил в "Света София"
Охрид е град, който се издига върху два хълма, които гледат към езеро. Има данни за съществуването на крепостна стена още през древността, но през ранната византийска епоха се знае, че стените били президани. В по-късната история на града, по времето на цар Самуил, вътрешната цитадела била изградена на най-високата точка на крепостните стени. Също така знаем, че стените на града били разрушени през X век, но са били възстановени през XI век от самите византийци. Българските стени от IX или X век са били използвани, за да се преизградят останките на крепостната стена, така че общият ѝ вид не се е променил.
Македония: Цар Самуил представлява Царство България
Стените на крепостта са изградени от неравномерно разположени камъни с кули (като например в Самуиловата крепост), докато стените на двореца също са изградени от неравномерни камъни с кули. Липсва равномерност при полагането на камъните, като редовете не са полагани хоризонтално. Въпреки това крепостните стени и кули на Охрид изглеждат впечатляващи не толкова със своята архитектурна структура, а с повечето си обеми. Полукръглите кули са впечатляващи и се издигат пред стените. Укрепеният дворец е овален и е свързан с градската стена. Пространството на двореца е разделено на два двора. За да се стигне до предния двор, главната порта на замъка е снабдена с две полукръгли кули, а в помещенията между тях са се намирали стражите.
В Охрид се издигат множество църкви и манастири, като една от тях е църквата "Св. София". Построена е в периода на княз Борис I, а по времето на цар Самуил става катедрален храм на Българската патриаршия и Охридската архиепископия след 1018 година. Първоначално, "Св. София" е трикорабна базилика със среден висок кораб и три абсиди, отличаваща се с неосветен храм. Тя е от особен тип - широка, но къса от едната страна и базилика с купол от другата, като съчетава особености на кръстовидна куполна църква. Материалите, използвани за нейното строителство, са ред камък, ред тухли и клетъчна зидария. На стените й са запазени стенописи от различни периоди на нейното съществуване като християнски храм.