Кучето, най-близкото до човека животно, олицетворява такива добри качества като вярност, бдителност, привързаност, искреност и послушание. В някои традиции то изпълнява функциите на културен герой, митичен първи прародител, донесъл огън на хората. В допълнение, куче, посветено на боговете на войната, може да бъде образ на смел и решителен войн, символизиращ сила, смелост и активно внимание.
Като помощник на човека, кучето го води по пътя към целта. Кучето придружава човека през деня от живота и е негов водач през нощта на смъртта. Велики духовни водачи като Анубис, Хеката и Хермес са изобразявани с глава на куче или имат куче като свой атрибут. В много митологии кучето пази границите между световете, пазител е и господар на подземния свят, където властват хтонични и лунни божества. Това е светът на сънищата, царството на мрака, другата страна на живота, където обаче има точка, в която смъртта се превръща в прераждане. Тук има връщане към произхода, това е енергиен център, където се намират силите на обновлението.
Най-дружелюбните към човека породи кучета
Как се нарича триглавото куче пазач на подземното царство в древногръцката митология?
Чудовищното триглаво куче Керберос пази входа към света на мъртвите. Той е пазител на владението на Хадес, където мъртвите пристигат в лодката на Харон. Хадес е земя на сенки, но вътре, в нейните дълбини, се съхраняват съкровища. Това са богатствата на вътрешния, духовен свят, които се пазят от Керберос.
Хеката, хтоничната богиня на мрака, нощните видения и магьосничеството, също е свързана с подземния свят и се появява под формата на куче или придружена от глутница кучета, „кучета на войната“. Хеката се появява под формата на божество, свързващо два свята - живите и мъртвите. Тя олицетворява мрака, същевременно е богиня на луната, близка до Селена и Артемида. Артемида, девойка-ловец, покровителка на гората и дивите животни, повелителка на циклите на времето, тя също е придружена от куче.
При зороастрийците кучето е второто най-свято същество след човека, „най-приветливото създание“. Храненето на кучето, включително ритуалното, е от голямо значение: храната, дадена на кучето, е предназначена за душите на мъртвите, времето за хранене на кучето - точно след залез слънце - принадлежи на фравашите, душите на мъртвите. За извършване на погребални обреди в зороастризма се използват бели "четириоки" кучета (с тъмни петна под очите). „Четириокостта“ предполага способността на кучетата да виждат самата смърт, което се свързва с ритуала „сагдид“ („кучешки поглед“, „изследване от куче“), когато кучето прогонва девата на трупната мръсотия от мъртво тяло с погледа си. Две кучета пазят моста Чинват, водещ към другия свят.
При ацтеките Ксолотл, братът близнак на Кетцалкоатъл, има глава на куче. Куче като Ксолотл, което придружава Слънцето в пътуването му през подземния свят, може да отведе мъртвите до мястото на вечното им пребиваване.
