Символът на Франция – Айфеловата кула – носи името на Густав Айфел – собственикът на фирмата, която я проектиралата и изградила между 1887 и 1889 година като входна арка на Световното изложение в Паржи. Кулата извисява желязната си решетъчна снага в парка Марсово поле. Заради материалът, от който е изработена, местните я наричат „Желязната дама“ или „Желязната лейди“, а много популярни френски художници са я обсъждали негативно, неодобрявайки дизайна ѝ. Интелектуалци изразявали тревогата си, че тя ще засенчи и обезличи други местни паметници на културата с огромните си внушителни размери и металната си снага, а трети твърдели, че издигането ѝ е технически невъзможно и се чудели предвид размерите колко тежи Айфеловата кула.
Огромният интерес към нея, съчетан с популярността сред посетителите на Париж, бързо я превръщат в културна емблема на Франция, въпреки негативното отношение на местни творци и интелектуалци, и в една от най-разпознаваемите световни забележителности, чиято посещаемост е пословична.
Размери и тегло на Айфеловата кула
Айфеловата кула пробужда любопитството и привлича посетителите с огромните си размери и с историята си. Височината ѝ е подобна на тази на сграда с 81 етажа и е внушителните 324 метра, което ни кара да си задаваме въпроса колко тежи Айфеловата кула. Добавянето на предавателна антена на върха на кулата през 1957 година я превръща в най-високата конструкция във Франция, а теглото ѝ от 10 100 тона е внушително.
Цялата метална конструкция тежи 7300 тона, а общото тегло е 10 100 тона, като днес с това количество метал е възможен строежът на три подобни кули като Айфеловата. Интересен факт е, че кулата променя размерите си, макар да е само със сантиметри. Вятърът оказва влияние върху разположението на кулата с около 12 см., а слънцето и нагряването могат да предизвикат отклонение в размера с до 18 cм.
Достъпност до нивата на кулата и история
Трите нива на "желязната дама" са достъпни по стълбище и асансьор, като броят стълби не е случаен – в него е заложена символика с дълбок смисъл. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обявяване на Първата Френска Република. На първите две площадки са разположени заведения и ресторанти за посетителите, а последният е най-често достъпен чрез асансьор и малцина се наемат да изкачат стъпалата пеша. Когато Адолф Хитлер през 1940 г. посещава Париж по време на окупацията асансьорът не работи, тъй като французите разсекли кабелите. Това отказва Хитлер да изкачи кулата и остава в обществото мнението, че той покорява Франция, но не и Айфеловата кула. Днес на третата платформа, най-близката до върха на внушителната кула, е разположена астрономическа и метеорологическа обсерватория.
Какво е подпомогнало бързия строеж на Айфеловата кула?
Друг интересен въпрос освен колко тежи Айфеловата кула е и как са съумели да я построят за само две години, два месеца и пет дни, като в наши дни само боядисването на кулата, извършвано с цел да се предпази металът, отнема година труд на десетки бояджии едновременно и изисква внушителните 60 тона боя.
Отговорът на този въпрос се крие във факта, че за строежа са предвидени 1700 общи висококачествени чертежи и 3629 детайлни скици с указани точни размери на нейните над 18 038 метални детайла. Това значително облекчава и забързва строежа. Важна информация, когато споменаваме бързия строеж и се чудим колко тежи Айфеловата кула, е и колко точно тежи всяка нейна част. Нито една от частите не е с тегло над 3 тона – факт, който спомага за по-бързото им издигане, по-лесния и бърз строеж на кулата и безопасността по време на издигането на железния гигант, привличащ туристи от цял свят.
