Едва ли има българин, който да не е ходил на паметника Шипка - символ на свободата и едно от най-светите места на България. Паметникът се извисява на връх Свети Никола, на мястото на решаващите тридневни сражения по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
А знаете ли колко са стъпалата до паметника?
894
Построяването на паметника
Първият камък е поставен на 24 август 1922 г., а цялостното изграждане завършва през 1930 г. Открит е тържествено на 26 август 1934 г. от цар Борис Трети. Идеята за построяване на монумент на свободата на този паметен връх възниква още през 1879 г., а решението се взема от ветерани опълченци на конгрес през 1920 г. Средствата за строежа се събират като доброволни дарения от целия народ.
Обявява се конкурс, спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров, изгражда монументалната фигура на лъва.
Паметникът на Шипка представлява средновековна кула от доломит с форма на пресечена пирамида. Височината му е 31,5 м. На останалите три страна на кулата са изписани местата на най-големите сражения - Шипка, Шейново и Стара Загора. Победата над османските войски е олицетворена от женска фигура.
Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея
Епично е и самото строителство на паметника. Стига се дори до първия по рода си контролиран взрив, за да може металната врата на монумента да застане на мястото си. Камъните за построяването на паметника се обработват на ръка и са извозени до върха с волски каруци, а пясъкът се пренася чрез катъри от Мъглиж и Енина, като за целта е създаден изцяло нов път.
Пред каменната кула има месингов лъв, отлят в Софийския военен арсенал. Първоначалната идея е фигурата да се постави върху паметника, но по-късно се установява, че така няма да има добра видимост. Поради това лъвът е поставен върху корниза над главния вход. Той е с дължина 8 м, височина 4 м и тежи около 12 тона. Сглобен е от 53 отделни парчета.
На приземния етаж и днес има голям мраморен саркофаг, в който се съхраняват част от костите на руски войници и български опълченци. Тесни стълби водят до върха на кулата, от която се открива живописна панорамна гледка към върха, паметника на Бузлуджа и близките градове. На всеки етаж са разположени копия на български бойни знамена, оръжия, снимки и документи.
Знаете ли какво е старото име на връх Шипка?
Битката при Шипка
На 11 август 1877 г. /23 август по нов стил/ се състои най-тежкото сражение на Шипченския проход. Руските войници и българските опълченци, командвани от ген. Столетов, едва успяват да удържат атаката на Сюлейман паша. Турският главнокомандващ изпраща 27 000 души редовна войска и 34 оръдия към Шипченския проход. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Към 10 ч. получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но ситуацията остава тежка. Снарядите и патроните са на привършване. Към 17 ч. настъпва най-критичният момент. По скатовете лежат труповете на над 1380 ранени защитници на върха. Всички се хвърлят в боя, дори и най-тежко ранените. Турците са обхванати от суеверен страх, когато срещу тях полетяват трупове /”И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели…” Иван Вазов/.
В най-решителния момент от битката пристига подкреплението на ген. Радецки, с чиято помощ турците са отблъснати. Шипка е спасена. По време на тридневните боеве на Шипка загиват 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци.
Благодарение на “Опълченците на Шипка” на Иван Вазов, днес всеки българин знае как е протекла епичната битка и кои са главните действащи лица в нея.
“И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!”
