Колко са Задбалканските котловини и коя е най-голямата?

12 септември 2022, 15:00 часа

Задбалканските котловини, наричани още Подбалкански котловини или Подбалкански полета, са група котловини в България, оградени от планинските вериги Стара планина на север и Средна гора на юг.
Северната граница на Задбалканските полета минава по южното подножие на Главната Старопланинска верига. Поради голямата разлика във височините и големия наклон на южните склонове на Стара планина, тази граница е ясно очертана.

Още: Какви особености има при боядисване на пъдпъдъчи яйца?

Още: Край на гълъбите: Хитри начини да си върнете балкона

Южната граница минава по северното подножие на Средногорието - Планско-Завалската планинска редица, Средна гора и Източното Средногорие (възвишенията Бакъджици и Хисар).

Източната граница е по западния склон на южните разклонения на Айтоската планина, която огражда от изток Айтоската котловина.
Западната граница представлява държавната ни граница с Република Сърбия.

В посока запад-изток ето кои са Задбалканските котловини:

Още: Какво е античното име на Созопол?

Още: Тези 3 зодии емоционално ще избухнат на 16 април 2025

Бурелската
Софийската
Саранската
Камарската
Златишката
Карловската
Казанлъшката
Твърдишката
Шивачевската
Сливенската
Карнобатската
Айтоската

Кой е най-дългият проход в Стара планина?

Коя е най-голямата Задбалканска котловина?

Софийската котловина

Разположена е между планинските дялове на Стара планина Чепън, Мала планина, Софийска планина и Мургаш на север и североизток, планините Вискяр, Люлин и Витоша на югозапад, Лозенска планина на юг и Вакарелска планина и рида Белица на югоизток. На запад вододелът между реките Сливнишка и Габерска и Алдомировските височини я отделят от Бурелската котловина, а на изток ниският Негушевски рид я отделя от малката Саранска котловина.

Още: Помага ли кивито за отслабване или е просто мит?

Още: Откъде идва легендата за великденския заек?

Площта на Софийската котловина, наричана още Софийско поле, е 1180 кв.км. Дължината й от северозапад на югоизток е 75 км, а ширината й варира от 5 до 20 км. Средната надморска височина е 550 м.

Софийската котловина е типичен грабен. През геоложките епохи заедно с издигането на Старопланинската верига и Средногорието, по линията на разломите, земните пластове между тях започват да потъват и оформят дъното на котловината. Пътят на река Искър през Стара планина е прекъснат и тя запълва котловината - така се образува просторно сладководно езеро. По дъното на езерото се отлагат чакъл, пясък и глина, носени от вливащите се в него реки. Постепенно наносите запълват езерото и водите му се показват. След милиони години достигат до старото речно легло на Искър и потичат на север през Стара планина, а котловината пресъхва.

Знаете ли къде се събират Рила, Пирин и Родопи?

Котловината се отводнява от протичащата от юг на север река Искър и притоците й Перловска река, Владайска река, Блато и Лесновска река. Софийската котловина е богата на минерални извори: Горна баня, Банкя, Панчарево, Централна баня. Появата им на повърхността и честите сеизмични колебания се дължат на разломния характер на котловината.  

Софийската котловина е богата на културно-исторически обекти. В София има многобройни музеи, църкви, интересни обекти, а в района привличат множество манастири, сред които Драгалевски, Вакарелски, Панчаревски, Кладнишки, Владайски. Тук се намира и Боянската църква с уникални стенописи, включена в Списъка на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство. 

В южната централна част на котловината се намира столицата на България София. В западната част са градовете Сливница, Костинброд Божурище, Банкя и Нови Искър, а в източната - Елин Пелин и Бухово. 

Коя е най-малката Задбалканска котловина?

Най-малката котловина е Камарската, наричана още Долнокамарска котловина. Площта й е около 20 кв.км. Има почти кръгла форма с размери 4х5 км. По периферията на котловината са разположение 3 села: Горно Камарци, Стъргел и Долно Камарци.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Милена Зънзова
Милена Зънзова Отговорен редактор
Новините днес