Колко са одите в цикъла "Епопея на забравените" на Иван Вазов?

“О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.”

Това прочуто Вазово стихотворение е част от цикъла “Епопея на забравените”, посветен на забравени герои и събития, свързани с борбата за освобождение.

Още: Как да подобрим оросяването на мозъка по естествен път?

Още: Чудесата могат да се случат само, когато пуснем контрола

Идеята за създаване на “Епопея на забравените”

Няколко години след Освобождението героите, паднали за свободата на България, потъват в забрава. Политическите страсти се развихрят. Сред българската общност се разразява един мирогледен конфликт - сблъсъкът между героичните и всекидневни добродетели. Именно това е целта на Вазов - да припомни забравените възрожденски идеали и героизма на смелите българи, загинали за свободата на отечеството.

Вазов пише стихотворенията от цикъла “Епопея на забравените” в периода между 1881 и 1884 г.  в Пловдив. Чрез този цикъл от оди народният поет призовава към събуждане на колективната памет, защото точно тя е върховен гарант за историческото ни съществуване.

Още: Лекар: Какво влияние има сланината върху холестерола?

Още: Стефановден 2024 - поверия, традиции и обичаи

В разговорите си с проф. Иван Шишманов Вазов споделя, че конкретният повод за създаването на цикъла е прочетеното от него сведение за шведския поет Рунеберг, който пише цикъл оди, посветени на шведски патриоти. Като ценен източник на информация за своите оди Вазов използва статия на Захари Стоянов, в която подробно се изброяват загиналите в Априлското въстание и се описва смъртта на най-известните от тях.
За свой художествен образец Вазов посочва стихосбирката на Виктор Юго “Легенди на вековете”, откъдето заимства “тържествения, възвишения, философския тон на неговите оди”.

Кой брат на Иван Вазов загива по погрешка?

Колко са одите в “Епопея на забравените”?

12

Още: Знаете ли как бананите влияят върху работата на сърцето?

Още: Голям празник иде на 27 декември, спазват се редица традиции и обичаи

Броят на творбите не е случаен. Числото 12 поражда аналогия с 12-те ученици на Христос. Подредбата също не е случайна. Започва се с “Левски” - саможертвата, подвига на личността и се завършва с “Опълченците на Шипка” - колективното дело, общия идеал за свобода.

1. Левски
“Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.”
Левски стои начело на националния пантеон като върховен идеал, носител на вяра и вдъхновение по време на националноосвободителните борби. И до ден днешен името Левски е синоним на свободата, на пълното себеотдаване и саможертва в името на идеала.  
2. Бенковски
“човекът, що даде фаталния знак
и цял народ смело тикна с своя крак…
…гласът, който каза Вървете! Да мрем!
Ставайте, робове! Аз не щъ ярем!
И ние трептяхме пред тоя глас мощен…”
Одата “Бенковски” е поредното трагично доказателство за самотата  (”Бенковски е сам”) на отдадения герой, който загърбва битовото, ежедневното, за да удостовери романтичния патетизъм на едно бурно време, в което се пише историята на цял един народ.
3. Кочо (Защитата на Перущица)
Одата е посветена на Кочо Честименски, участник в Априлското въстание. Вазов пресъздава реални исторически събития. Всички въстаници са събрани в храма, обсаден от поробителите. Напрежението постепенно ескалира и накрая Кочо избира да сложи край на живота си и на този на семейството си пред възможността да бъде заловен и убит.
4. Братя Жекови
Михаил и Георги Жекови са ключови фигури в Старозагорското въстание. Участват активно в подготовката на въстанието, открити са от турската потеря и умират в неравен бой с врага.
5. Каблешков
6. Паисий
Вазов описва значимостта на делото на Паисий и определя написването на “История славянобългарска” като събитие, което променя българската история.
“От днеска нататък българският род
история има и става народ!”
7. Братя Миладинови
8. Раковски
9. Караджата
10. 1876
11. Волов
12. Опълченците на Шипка
Неслучайно “Епопея на забравените” завършва с “Опълченците на Шипка”. Докато в другите стихотворения са представени индивидуални личности, тук героят е колективен - защитниците на прохода, представен в миг на върховно изпитание.
И в самия завършек на тази ода и на цялата “Епопея” Вазов вярва, че жертвата на героите и себеотрицанието им няма да се забравят, а ще се предават на идните поколения.
“И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!”