Дори и да не сте били родени все още на 20 юли 1969 г., вероятно сте гледали кадри от първото кацане на Луната, когато астронавтът Нийл Армстронг прочуто заявява: „Това е една малка стъпка за [един] човек, един огромен скок за човечеството,“ и Бъз Олдрин му помогна да постави американско знаме на лунната повърхност. И не се ли возеха наоколо с количка за голф? Или са сложили няколко топки за голф? Всъщност това беше Алън Шепърд със стик за голф по време на мисията на Аполо 14. И това не беше количка за голф. Това беше лунен роувър и също се появи по-късно: Дейвид Скот и Джеймс Ъруин го използваха за първи път по време на мисията Аполо 15. Като се има предвид, че американците загубиха интерес да гледат мисии до Луната след първото кацане, може да ви бъде простено, че не сте запазили всички подробности. Може би се чудите колко мисии и колко хора са били на Луната. Всъщност по време на девет мисии на Аполо 24 астронавти отидоха до Луната, а 12 от тях имаха възможността да се разходят по нея.
През 1961 г., след като Съветският съюз изпрати първия човек, Юрий Гагарин, в космоса в орбита около Земята, президента Джон Ф. Кенеди обяви, че САЩ ще изпратят първия човек на Луната до края на десетилетието. Впоследствие НАСА започна поредица от тестови мисии, като се започне с Меркурий (шест космически полета с един човек, 1961–63), за да се разбере как функционират хората в космоса, след това с Джемини (два безпилотни и 10 космически полета с двама, 1964–66) , което помогна за разработването на техники за по-късни кацания на Луната и завърши с програмата Аполо (1966–72). Аполо започна със серия полети без екипаж в орбита около Земята. През 1968 г. Аполо 7 беше първият космически полет с екипаж от програмата, обикаляйки Земята 163 пъти, за да тества оборудването.
Вижте как е изглеждала Земята на първата снимка от Луната
Аполо 8 (21-27 декември 1968 г.) е първата мисия с екипаж, завършила лунна орбита и безопасно върнала се на Земята. Тричленният му екипаж от Уилям Андерс, Франк Борман и Джим Ловел бяха първите трима души, които отидоха на Луната, въпреки че не кацнаха. Те бяха последвани от тримата членове на Аполо 10 (18-26 май 1969 г.): Томас Стафорд, Джон У. Йънг и Юджийн Сърнан, чиято мисия се смяташе за генерална репетиция за кацането на Луната. Сърнан и Стафорд пилотираха лунния модул близо до повърхността на Луната, докато Йънг остана на командния модул, обикаляйки около Луната и настройвайки рутинните последващи мисии на Аполо.
Най-накрая дойде Аполо 11 с първото кацане на Луната, при което Нийл Армстронг стана първият човек, стъпил на Луната. Той беше последван бързо от втория човек, който ходи на Луната, Бъз Олдрин, докато Майкъл Колинс остана на командния модул, обикалящ около Луната. Колинс беше деветият човек, достигнал най-близкия съсед на Земята. Аполо 12 (14-24 ноември 1969 г.) идва скоро след това, като Пийт Конрад и Алън Бийн прекарват почти 32 часа на повърхността на Луната, докато Ричард Ф. Гордън управлява командния модул в лунна орбита.
Аполо 13 (11-17 април 1970 г.) трябваше да бъде рутинна мисия до Луната, но кислороден резервоар избухна два дни след изстрелването и плановете за кацане бяха бързо прекратени. За да се върне на Земята обаче, космическият кораб трябваше да обиколи Луната. Тримата членове на екипажа - Джим Ловел, Фред Хейз и Джак Суигерт - изключиха командния модул, за да пестят енергия и се преместиха в лунния модул като импровизирана спасителна лодка. Те прекараха почти четири дни в лунна орбита с високи нива на въглероден диоксид, малко топлина и недостатъчни запаси от храна и вода. Въпреки че тримата мъже не са имали шанса да ходят на Луната, Хейз и Суигърт стават 13-ият и 14-ият мъж, достигнали до нея (Ловъл е бил на Луната на Аполо 8). След мъчително пътуване, екипажът се завърна благополучно на Земята.
Луната в цвят, каквато не сте я виждали (СНИМКА)
Аполо 14 - Алън Шепърд, който беше първият американски астронавт, пътувал в космоса на борда на Freedom 7 през 1961 г., стана петият човек, който стъпи на Луната и като запален голфър замахна с няколко топки за голф. Едгар Мичъл се присъедини към него като шестият човек, който ходи на Луната, докато Стюарт А. Руса обикаляше в командния модул, ставайки 17-ият човек, достигнал Луната. По време на Аполо 15 (26 юли – 7 август 1971 г.) астронавтите Дейвид Скот и Джеймс Б. Ъруин прекараха почти три дни на Луната и бяха първите, които използваха лунохода, електрически задвижван колесен автомобил, докато Алфред Уордън обикаляше около Луната на командния модул.
Джон У. Йънг, който преди това е бил на Луната на Аполо 10, имаше възможност да се разходи по нея, заедно с Чарлз М. Дюк, младши, по време на Аполо 16 (16-27 април 1972 г.). Двамата бяха деветият и десетият астронавт, стъпили на лунната повърхност. Томас К. Матингли, който беше отстранен от Аполо 13 поради излагане на морбили, управляваше командния модул и стана 21-вият човек, достигнал Луната. Аполо 17 (7-19 декември 1972 г.) е последната мисия с екипаж до Луната. Харисън Шмит, първият професионален геолог на Луната, и Юджийн Сърнан, който е бил на Луната с Аполо 10, вървяха по лунната повърхност повече от 22 часа. Те събраха овеr 249 паунда (115 кг) камъни и друг материал. Те бяха 11-ият и 12-ият астронавт, стъпили на Луната, а Рон Еванс, който управляваше командния модул, стана 24-ият човек, достигнал Луната.
Краят на програмата Аполо дойде, когато интересът на обществеността намаля и финансирането от Конгреса беше необходимо другаде. Оттогава никоя друга държава не е изпращала екипажни мисии до Луната. НАСА се насочи към по-скромни програми и започна да диверсифицира групите си астронавти в края на 70-те години. Следователно нито една цветнокожа жена не е имала възможността да пътува до Луната, камо ли да ходи по нея. Единствените хора, които са били там досега, са изключителен клуб от 24 бели мъже от Съединените щати.