Първата световна война приключва за България с подписване на Ньойския договор между страната ни и страните от Атланта, което е станало под натиска на Съглашението. Договорът е ратифициран на 15 февруари 1920 година.
Тежкият удар на Ньойския договор върху България
Ньойският договор налага тежки наказания на България, свързани не само с отнемане на територии, но и със:
- забрана за задължителна военна служба,
- забрана за поддържане на модерна военна техника, флот и авиация,
- налагане на драстично намаляване на числеността на Сухопътните сили и Граничната войска,
- 2,25 милиарда златни франка репарации, които следвало да се плащат на 6-месечни вноски, репарации, които заробват и загробват България финансово,
- добитък, който следвало България да предостави на съседните страни, а именно – 33 000 овце, 12 500 коне, 13 500 крави и други.
- 50 хиляди тона въглища, които България трябвало да предоставя всяка година на определени страни в продължение на 5 години, заради щетите, които е нанесла върху мините им.
Влиза в сила Ньойският договор
Историята разказва, че не само клаузите в договора са ощетяващи България, ограбващи я и унизителни, но и самото посрещане на делегацията ни приличало по-скоро не на посрещане на делегация, а на посрещане на пленници, като се споменава присъствието на цивилен полицейски агент във всеки автомобил, който превозвал членове на делегацията до мястото на преговорите – „Мадридския замък" в парижкото предградие на Сена. На страната на делегацията и като цяло на България не са били и медиите – печатът целенасочено системно публикувал оплаквания от съседните на България страни и клевети срещу страната ни.
Най-тежкият удар за България от подписването на Ньойския договор със сигурност е отнемането на територии и откъсването им от България заедно с населението им, което в един момент се оказва под чужда власт. Кои територии са отнети, колко е общата им площ и каква е била територията на България преди Ньойския договор?
100 години от Ньойския договор
Територията на България преди Ньойския договор и територията след Ньойския договор
След влизането в сила на Ньойския договор над 600 хиляди българи остават отвъд граница и това е най-тежкият удар за България. Други източници сочат поне 2 000 000 българи, останали в чужда територия след унизителния за страната ни договор. Отнетите територии са внушителни. Разликата между карта на България преди Ньойския договор, тоест от Константинополската конференция през 1876 година до Ньойския мирен договор, и картата на страната ни след ратифицирането на договора, е огромна. Според клаузите на Ньойския договор от България са откъснати и буквално подарени на други държави територии с обща площ повече от 11 хил.кв.км., което е около цели 10% от територията ни. Сред отнетите земи са:
- Кралството на сърби, хървати и словенци получава значителна част от земите на България. Западните покрайнини, земи от Видинска, Кулска, Царибродска и Трънска околия, както и земи от Кюстендилска, Струмишка и Петричка околия.
- Беломорска Тракия също е откъсната от България и е дадена първо на Атланта, а след това на Гърция.
Ньойският договор е ограбващо и заграбващо България наказание, което е подписано с безкрайно недоволство и болка от страна на делегацията ни и което създава пред България редица непреодолими трудности, най-страшната сред които е ограбването на земята ѝ.
