Обикновено се обсъжда коя е най-красивата планина в България, най-голямата, най-високата, най-омайната и пълна с тайни и загадки, най-подходящата за зимни спортове или за планински туризъм и т.н., а въпросът коя е най-старата планина в България остава не само без отговор, но и незададен. Коригираме тази очевидна несправедливост и към класациите по-по-най добавяме още една – най-старата планина в България.
Коя е най-старата планина в България?
Най-старата планина в България не е нито най-високата, нито най-дългата. Разположена почти изцяло на родна територия и част от Македоно-Тракийски масив, Родопите – планината с душа, планината-магия, скътала тайни в недрата си и невероятни истории, легенди и места, които задължително да посетите, е най-старата планина в България. Тя заслужено получава първото място именно като част от най-старата суша на Балканския полуостров – Македоно-Тракийски масив. Така Родопите се явяват не само най-старата планина в България, но и една от най-старите на Балканите.
За разлика от Пирин и Рила планината на Орфей не е била заледявана по време на ледниковия период, поради което е лишена от чутовните скални пирамиди и остри зъбери, от безкрайните, достигащи облаците върхове, чиито склонове изглеждат страховити и непреодолими, но е надарена с омайна красота и причудливи скални форми.
Коя е най-дългата планина в България?
Източните Родопи са били езеро с активен подводен вулканизъм, чиито резултат са скалите, изваяли причудливите скални феномени, сред които каменни гъби, земни пирамиди и т.н., посещавани днес от туристите. И това са само малка част от богатствата на Родопите, които правят планината неустоима, място за отдих и туризъм, за почивка, за преживявания, които оставят трайна следа в съзнанието и се помнят дълго.
Родопите могат да се гордеят не само с красотата и природните си забележителности – с водопадите, пещерите, язовирите, резерватите, красивите местности, крепостите, древните светилища и Християнските поклоннически места, с древните пътища, археологическите обекти и минералните извори с лековити води, но и със своята култура и история, с традициите и обичаите си, с преданията и легендите си, със своите жители – родопчаните.
Родопа планина може да се гордее и със своите флора и фауна. Там е домът на повече от 260 вида птици, десетки от които застрашени от изчезване в световен мащаб, като източните части на Родопите са и убежище за европейски грабливи птици – второто по големина и значимост такова в Европа след Пиренейския полуостров. Магическата планина е дом и на над 2000 растителни вида, сред които ендемити и множество редки и застрашени от изчезване видове в световен мащаб. Вероятно това е лесно обяснимо с факта, че Родопите са най-старата планина в България и като такава тя е съхранила тези ендемити. И тъй като планината е стара, тя има стара история, която днес попиваме жадно с всяка крачка, която правим по снагата ѝ.
Съвременният облик на Родопите се формира през късния терциер, като най-старото и най-високото денудационно ниво – старомиоценското е в Западните Родопи и заема обширните билни заравнености над 1800 мера надморска височина.
Знаете ли коя е най-високата планина на Балканския полуостров?
Факти за най-старата планина в България
Родопите са не само най-старата планина в България, но и със своята площ от около 18 000 кв.км. са първенци и като най-обширната родна планина, заемаща около 1/7 от цялата площ на страната ни. Родопите са почти изцяло разположени на територията на страната ни и само около 18% от цялата площ на планината е на гръцка земя. Отличават се с впечатляващата дължина от 220-240 километра и ширина, която на места достига до 100 километра.
Името на планината произхожда от Траките, като първоначално тя по-често е наричана Родопа, а не Родопи. Името, с което Родопите са били наричани през Средновековието, е Славееви гори, а по време на Османското робство планината носи наименованието Доспатски планини.
Планината се разделя на Източни и Западни Родопи, като по-голяма по площ е западната част на Родопите, която се отличава и със значително по-голяма надморска височина – средно 1098 метра в сравнение с едва 329 метра средна надморска височина в Източните Родопи. Първенецът на Родопите – връх Перелик, 2190 метра н.в, обаче не се издига нито в източната, нито в западната част на планината, а извисява гръд в Централните Родопи.
Каквото и да кажем за Родопите – малко ще е. Колкото и време да отделите на Родопите – няма да стигне, защото това не е планина, а магия, която ви въвлича, влюбва и оставя завинаги пленен и вероятно в това е тайната на Родопите, а не фактът, че най-старата планина в България.
