Най-старата държава в Европа е в същото време и една от най-малките както по територия – 61 кв. км, така и по население – 34 хиляди жители. Независимо от, меко казано, доста скромните си измерения, тя претендира и за званието „най-стара самостоятелна държава в света“. Това е Република Сан Марино. Официално тя се смята за самостоятелна държава от 3 септември 301 г.
Нейната история започва с легендата за свети Марино, който избягал тук от земите на днешна Хърватия и се заселил в горната част на „италианския ботуш“ (погледнато на картата) през 298 г., спасявайки се от антихристиянските преследвания на римския император Диоклетиан. След като поработил известно време като каменоделец, той направил кариера за добив на камъни в планината Титано (Monte Titano), където по-късно построил малка килия за себе си. Славата на светия му живот започнала да привлича много поклонници в планината, които строели къщи около килията на св. Марино и образували малък планински манастир. Кръстен на своя основател, свети Марино (на италиански Сан Марино), този манастир още в края на VІ век получил пълна политическа независимост.
В продължение на много векове мощните стени на манастира защитавали правата и свободата на неговите обитатели. Укрепените валове на комуната неведнъж се справяли с набезите на маджари и араби.
През ХVІ век папите се опитали няколко пъти да превземат Сан Марино - и все безуспешно. През 1543 г. голям папски отряд от 500 души възнамерявал да нахлуе в града през нощта - но се заблудил в клисурите на планината Титано. Денят на тази безкръвна победа до ден-днешен се празнува в републиката.
На 8 октомври 1600 г. Сан Марино приема своя собствена конституция, а тридесет години по-късно, през 1631 г., папа Урбан VIII признава независимостта на републиката и я освобождава от плащане на мита. Въпреки това, поради факта, че Сан Марино предоставял подслон на бегълци от земите на папата, сблъсъци между републиката и папите възниквали неведнъж.
Сан Марино носи името на каменодецел, основал планинска колония. Public Domain
Сан Марино оцелява дори по времето на Наполеон, който завладява почти цяла Европа – могъщият френски император му предложил приятелски съюз.
След 1831 г. Сан Марино се превръща в любимо убежище на политическите изгнаници. Понеже републиката стояла настрана от италианските граждански борби през ХІХ век, през 1862 г. тя сключила договор за добросъседство с Италия и запазила независимостта си.
През Първата световна война Република Сан Марино била на страната на Антантата (съюза между Англия, Русия и Франция срещу Германия и Австро-Унгария), а по време на Втората световна война обявила неутралитет.
През 1951 г. в Сан Марино намислили да отворят голямо казино, да построят мощна телевизионна и радиостанция - но Италия протестирала и обявила блокада. Миниатюрната държава, която и без това е отвсякъде заобиколена с Италия, волю-неволю трябвало да отстъпи.
През юли 2008 г. историческият център на едноименната столица, заедно с връх Титано, били включени в списъка на ЮНЕСКО за Световно наследство.
Сан Марино не влиза в НАТО, нито в Европейския съюз, но използва еврото с правото да сече свои варианти на монетите от тази валута.
