Силата на мускулите влияе съществено върху оценката на лидерските качества на човека от околните. До този извод са стигнали американски психолози, автори на статия в сп. Journal of Personality and Social Psychology, става ясно от съобщение на Калифорнийския университет в Бъркли.
В началото на експеримента учените измервали силата на ръцете и гръдните мускули на няколко мъже с неголям динамометър. Като получили тези обективни данни, изследователите снимали всички участници в изследването, като ги облекли в бели потници – за да се виждат мускулите в горната част на тялото.
След това снимките били показани на група доброволци, състояща се от мъже и жени поравно. Те трябвало да оценят хората, уж наети на работа от консултантска фирма. Участниците трябвало да отбележат колко им харесва един или друг мъж на снимката, доколко е достоен за уважение, какви са перспективите му за кариерен растеж, какви са лидерските му качества. Оказало се, че физически силните мъже единодушно били признати за по-годни за ръководна длъжност.
Но психолозите искали да се убедят дали не се смесва ефектът на физическата сила с ефекта на външната привлекателност, която също се смята за важен показател за висок социален статут. За тази цел те помолили доброволците да оценят красотата на мъжете на снимките по отделна скала – оказало се, че нейното въздействие не влияе на "ефекта на силата".
Най-накрая учените променили с Photoshop ръста на участниците на снимките и ги показали на доброволците. Станало ясно, че високите мъже винаги се възприемат като по-силни и авторитетни.
Получените изводи според психолозите опровергават стереотипното обяснение за успешност на силните мъже (при което те постигат своите цели, като потискат слабите и ги принуждават към покорност).
"Силните мъже, чийто външен вид говори за агресивност, се оценяваше по-лошо по скалата за статус, отколкото по-смирените им съседи. Като цяло нашите резултати говорят, че издигането на физически силните хора на ръководни позиции изпълнява просоциална функция – допринася за търсенето на договорености и разрешаване на конфликти в социалните групи", казва Аарон Лукашевски, съавтор на статията.
Описаното явление засяга само мъжете, отбелязват учените. Видът на физически слабите или силни жени изобщо не повлиял на оценката на лидерските им качества.
