Забележителният пътешественик Абу Абдула Мохамед ибн Батута е роден в Танжер на 24 февруари 1304 г.
Още: Как супер лесно да приготвим любимите аспержи
Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле
Първото му голямо пътуване, продължило 24 години (1325-1349), е свързано с поклонение в Мека. Той прекосява Северна Африка от Танжер до Александрия и Кайро, нагоре по Нил до Асуан и се насочва към Червено море.
След като прекосил Северна Арабия до Басра и Персия, през Мосул и Диарбекир пристига в Мека, където остава през 1328-1330 г. После Ибн Батута завива на юг, преминавайки през Йемен в Източна Африка до Килва в днешна Танзания. Сетне отново посещава Североизточна Арабия и за трети път Мека.
През Египет, Сирия и Мала Азия той стига до Крим, придвижва се по-нататък до Астрахан и по ледовете на Волга - до монголската резиденция Сарай (надолу по течението от днешния Волгоград).
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
Още: Как да включим червеното зеле в менюто си и какви са неговите ползи
След пътуване до Константинопол Ибн-Батута се връща в Сарай и плава нагоре по Волга до Болгар (до устието на Кама).
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Неща, които едно дете никога няма да прости на родителите си: Дори когато са стари и немощни
През долното течение на Волга той се насочил по северното крайбрежие на Каспийско море до Хива, Фергана и Бухара, след това през Хорасан и Афганистан до Индия, която тогава била под мюсюлманска власт. След 1333 г. прекарал няколко години в Делхи като кадия (съдия).
Знаменитият Марко Поло и неговите "Пътешествия" с ново издание
През 1342 г. е изпратен от султана на Делхи като посланик в Китай и отплава от залива Камбай през Гоа и Малабар до Каликут. След корабокрушение и скитания година и половина е кадия на Малдивските острови. Отплава до Бенгалия и след това за Китай, където стига през Суматра.
Още: Какво задължително се слага на маса на Бъдни вечер
Още: Ползи и приложение на белия пипер
В Китай бил в Зейтун (Цюанчжоу) - древен град на коприната, след това в Кантон, отново в Зейтун, посещава Ханчжоу и Пекин.
В 1347 г. през Зейтун, Суматра и Каликут Ибн Батута пристига в Хафар в Североизточна Арабия, след това през Персия, Месопотамия, Сирия и Палестина отива в Египет, прави четвърто поклонение в Мека и през Египет и Сардиния се връща обратно в Мека.
В началото на ноември 1349 г. той пристига във Фес. След кратко пътуване до частта от Иберийския полуостров, която тогава е под арабско господство, Ибн Батута през 1352 г. от името на султана напуска Мароко за Судан.
От Сиджелмас в южния Висок Атлас той преминава през Западна Сахара до Тимбукту - тогавашната столица на държавата Мали, а също така посещава и други градове в земите на Нигер. Ибн Батута погрешно отъждествява Нигер и Нил. През 1353 г., след двегодишно скитане, отново е във Фес.
Дългите пътувания, повечето от които Ибн Батута предприемал с огромен обоз, с многото си жени и деца, са уникални за онова време. Ибн Батута е видял може би тройно повече чужди страни от Марко Поло, който около 50 години преди него пътешествал по известния тогава свят.
„Марко Поло”: Най-големият контейнеровоз в света
По молба на мароканския султан Ибн Батута продиктувал обширния си доклад за пътуването на високообразования писар Ибн Джузая, който го обработил допълнително. Въпреки, че трудът на Ибн Батута не достига правдивостта и яснотата на книгата на Марко Поло, той все пак е на високо ниво и свидетелства за добрата наблюдателност на неговия автор. Това се отнася, например, за изобразяването на бедността, царяща в Бенгалия. Обаче неислямският свят, по-специално Китай и Мали, е по-слабо разбран от Ибн Батута.
Трудът за пътешествията на Ибн Батута бил завършен през 1355 г. и предизвикал много съмнения, точно както преди това разказите на Марко Поло. Вярно е, че за разлика от книгата на Марко Поло, той съдържа множество неправдоподобни сведения, но добре запознава със страните, в които е пътувал, с тяхната икономика и социален живот. В Европа това произведение станало известно, отначало само на фрагменти, едва през ХІХ век.
