Освобождението на Пловдив
Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877-1878. Победата отваря пътя на руските войски към Одрин и Беломорието. На 14 януари войската на ген. Гурко настъпва към Пловдив. Срещу нея е последната дееспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари ген. Дандевил заема северната част на Пловдив, но е спрян от горящия мост на Марица и турските батареи по тепетата.
Започва опожаряването на града. Чуждестранните консули се опитват да спасят един от най-красивите градове на Ориента. След тяхната намеса турският валия на Пловдив казва “По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци”. Тогава френският вицеконсул Боасе осигурява оръжие за християните, които се организират в отряди за защита.
Тогава капитан Бураго навлиза в града от запад с 63-ма драгуни, използвайки изненадата и заема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. На 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава вест, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. “Съборна” под тържествения звън на камбаните по Трихълмието.
От всички имена на Пловдив – кое е най-старото?
Новото управление
16 януари поставя началото на новото развитие на града. Българите демонстрират политическа зрялост и поемат управлението на Пловдив. Само седем дни по-късно, на 24 януари, временните руски управници започват да структурират органите на самоуправление. Генерал Вельяминов организира събрание на градските първенци от всички етноси, които живеят в града. В един от големите салони на къщата на Георги Клианти на Трихълмието, на 24 януари 1878 г. се събират знатни българи, гърци, евреи и арменци, общо 37. Те трябва да изберат кмет на новоосвободения град.
Първенците са единодушни, че е необходим човек, който да е от български произход и да владее трите най-използвани езика в града - български, гръцки и турски. Така решават длъжността да поеме Атанас Самоковец, приел фамилията Самоковлиев.
Кой е Атанас Самоковлиев?
Атанас Самоковлиев е роден през 1832 г. в Самоков. Син е на известния иконописец Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски. През 1849 г. семейството му се премества в Пловдив. Започва да чиракува на 17-годишна възраст като абаджия, а след това става и майстор. В съдружие с Димитър Каратопраклията отваря абаджийски дюкян за търговия и работилница. Бързо напредва в търговията с гайтани, аби, чорапи и др.
Постепенно се превръща и в добър търговец. Заедно с хаджи Калчо Дренски са първите настоятели на църквата “Света Богородица”. По това време този храм е един от епицентровете на църковната борба между българи и гърци.
През 70-те години на 19-ти век е избиран за член на турския градски меджлис (съдилище), както и на българския епархийски съвет. Част е от тричленната комисия (заедно с д-р Ст. Чомаков и Т. Кесяков), която отива след подписване на Санстефанския мирен договор да благодари на великия княз Н. Николаевич в Сан Стефано от името на Южна България.
Кой е най-големият квартал в Пловдив?
Според много историци изборът на Атанас Самоковлиев за кмет е направен, защото той е “компромисна фигура”. Ползва се с еднакво уважение от турци, българи и гърци. Временното руско управление му оказва съдействие за решаване на многобройните задачи, които стоят пред общината, но той преценява, че не може да се справи с тях и в началото на март 1878 г. подава сам оставка.
Представителите на гражданството тогава предлагат постът да бъде зает от друг виден пловдивски гражданин - Костаки Пеев.
Атанас Самоковлиев става член на Временното правителство след провъзгласяването на Съединението, депутат във Великото народно събрание и обикновеното Народно събрание. Умира в Пловдив през 1905 г.
Днес най-късата улица в квартал Капана носи неговото име.
