Ако Свободата е всичко и без нея нищо няма значение, то България започва от тук – от Шипка, където са заровени костите на извоювалите изстрадалата Свобода. Издигането на паметник на заветния връх, по-величествен от подвига на опълченците ни, по-тежък от хомота на робството, по-ценен от злато, защото в него е въплътена Свободата, е символ на българския дух, преклонение пред делото на героите и завет към поколенията.
Кой е построил паметника на Шипка?
Паметникът на свободата е монументална скулптура на връх Свети Никола. Чия е била идеята за този паметник, символ на Свободата? Кой го е издигнал и как е извървян дългият път към върха с всичко необходимо за издигането му? 3 март – най-българският празник – несъмнено е подходящ да намерите отговорите на всички тези въпроси и да опознаете историята на най-славния български паметник – посветения на Свободата.
Колко стъпала има до паметника на Шипка?
Изграждането на паметника, символ на свободата, идеята за който се заражда през 1920 година и е на живи ветерани опълченци от битката, започва на 24 август 1922 година с поставянето на първия камък. Сериозните и системни строителни дейности стартират по-късно – през 1926 година. Въпреки внушителните размери на паметника на Шипка и труднодостъпното местоположение той е завършен само 4 години по-късно – през 1930 г. Тържественото откриване на паметника на Шипка се отлага във времето с години и е извършено чак през 1934 година от цар Борис III.
Средствата, необходими за паметника, са значителни, но българският народ ги събира и сам плаща за издигането на най-ценния монумент – този на свободата им, която са извоювали заедно, ръка за ръка.
Изпълнители на проекта на паметника на Шипка са Атанас Донков – архитект, Александър Андреев – скулптор и Кирил Шиваров – скулптор и проектант на лъва, отлят в Софийския военен Арсенал. Помагат им усилено майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и други родолюбиви габровци.
Научете легендата за тайната стая на паметника на Шипка
Първоначалният замисъл и крайната реализация
Паметникът не е замислен от създателите си точно така, както го виждаме днес. Замисълът е бил лъвът да е най-отгоре на паметника на Шипка, но се счита, че промяната е направена по политически причини – смятало се, че лъвът ще се приеме като предизвикателство от съседите, ако гледа към тях. Ето защо е поставен по-ниско и гледа към мястото, от което са дошли освободителите от Русия. Това обаче е само легенда, твърдение, което не е подплатено с исторически факти.
Оказва се, че и теглото и броя части на лъва не отговарят на очакваното. При ревизия на фигурата с цел проверка за здравината му и реставрация е открито съвсем наскоро, че е съставен от 53 части – тоест от повече, отколкото се е считало, а теглото му е по-малко от предполаганото – около 12 тона, а не 28.
Все още мистерия остава т.нар. тайна стая или ниша, която фигурира като замисъл и в чертежите на паметника на Шипка, но реално никой не я е открил и не знае къде се намира. Дали е променен чертежът така, както е настъпила промяна с фигурата на лъва, или стаята очаква идните поколения да открият и разгадаят тайните ѝ, предстои да видим.
Независимо от малките промени, паметникът на Шипка е най-яркият ни монумент, един от най-посещаваните обекти у нас, защото е символ на най-важното – свободата, постигната в единство, рамо до рамо, посипана с костите на героите, изстрадана, извоювана, платена с най-тежката цена – кръв и живот, така че си заслужава да споделите 3 март именно там – на заветния хълм.
