Пловдив е вторият по големина български град след столицата ни, като до скоро най-големият му квартал беше „Тракия“, чието население спокойно по своя брой надхвърля това на редица малки български градове. Към днешна дата обаче най-големият квартал в Пловдив е „Кючук Париж”, в чиито огромни блокове, като този в „Оазис“, можем да преброим живущи, чиито брой смело си съперничи с броя жители на редица родни градове и села.
Историята на най-големия квартал в Пловдив
„Кючук Париж“ възниква в началото на 20 век, като в зората на формирането си се състои от кирпичени къщички, разположени в една махала, заселена предимно от бежанци след Първата световна война от Сърбия, Тракия и Македония, които реално се явяват и първите жители на „Кючук Париж“, макар в южните райони на Пловдив вече да са се заселили роми и да са изградили ромско предградие. След Чирпанското земетресение през 1928 г., което срива квартала и нанася значителни щети, е извършено ново планиране и ромите са преселени в днешните квартали „Столипиново“ и „Шекер махала“.
Градската железница на Пловдив ще има 13 спирки
Кирпичените къщички, строени от бежанците, за да ги подслонят, дават и името на махалата – „Кирпич махала“. Произходът на съвременното име на квартала е свързан с кръчмата, отворена от един от заселниците, която той нарекъл „Малък Париж“. На турски език малък е кючюк. Така кварталът става известен като „Кючук Париж“, с който го срещаме във всички официални документи до 1944 година. Днес също масово е познат по този начин, като през годините изговорът леко се е променил и по-често може да го чуете като „Кичук Париж“ – с буква „и“, която е заменила „ю“.
Друга теория за произход на името на квартала разказва за сачмената фабрика, издигната там, чиято кула, наподобявала Айфеловата, поради което градът бил наречен „Малък Париж“.
Най-големият квартал в Пловдив днес
Днес кварталът, наричан масово все още и пловдивчани, и гости на града „Кючук Париж“, макар това да не е официалното му наименование, е най-гъсто населеният в Пловдив с 83 524 души, с което изпреварва с около 2 000 жители централния район.
Това се обуславя от два факта – както в миналото е бил предпочитан от новозаселници и бежанци, така и днес българи от други области, които се заселват в Пловдив в търсене на по-добри условия за живот и поминък, избират именно този квартал за своето място, както и от наличието на свободни терени към планината, факт, който позволява масово строителство на нови жилищни сгради.
Знаете ли какъв е гербът на град Пловдив?
За разлика от „Кючук Париж“ централният район на Пловдив е толкова гъсто застроен, че трудно и дори невъзможно бил могъл да стане част от грандиозни строителни планове, свързани с издигането на нови големи жилищни сгради, с което да се увеличи числеността на квартала. Поради това се очаква в дългосрочен план „Кючук Париж“ да продължи да се разраства и да запази преднината си спрямо район „Централен“.
Знаете ли обаче, че квартал „Кючук Париж“ всъщност се състои от 7 отделни квартала, макар повечето жители да посочват, че живеят в Кючук Париж и съвсем да не се вълнуват, че цели 7 имена са включени под това общо наименование – „Христо Ботев – Север” и „Христо Ботев – Юг”, жк. „Южен”, „Модър”, „Македония”, „Остромила-Беломорски” и „Коматево”. Любопитен въпрос е дали, ако се раздели населението на „Кючук Париж“ на тези 7 квартала, то той все още ще бъде най-големият квартал в Пловдив или Централният и „Тракия“ ще го изпреварят по брой жители? Вероятно „Тракия“ няма да успее, защото и там кварталът за обща почуда е разделен на цели 7, които вече имат своите имена, а не само цифри – Тракия А1 например, както беше до скоро. Факт е, обаче, че кварталът, считан днес за най-големият и най-населеният в Пловдив, е именно „Кючук Париж“ – едно поле със зеленчукови градини, което е превърнато от бежанците в работнически квартал, разраснал се бързо в годините.
