Дивите предци на пъпеша идват от регион, простиращ се от Египет до Иран и северозападна Индия. Това потвърждава широко разпространената представа, че най-добрите пъпеши в наши дни се раждат в Афганистан и Иран. Първото писмено споменаване на пъпешите е направено от европейския писател Алберус Магнус през 13 век.
Пъпешите се различават значително по размер, текстура на кожата и цвят на пулпата. Кората на зрелия плод трябва леко да пружинира, когато се натисне, а при стайна температура ароматът трябва да прониква през кората. Пъпешът може да се съхранява замразен до 3 месеца. Замразеният пъпеш може да се използва в бързи сутрешни напитки, като се разбие с плодов сок. Семената от пъпеш са често срещана закуска в районите, където се отглеждат. Те се използват и в някои ястия от американската и китайската кухня. По всеобщо признание най-вкусните и ароматни са азиатските видове. Техните сортове са селектирани в условия на топлина, азиатско слънце и напояване.
Лекар разкри кой НЕ трябва да яде пъпеш
На първо място е сортът „Зард“ - прочут пъпеш от туркменския регион Чарджу, отглеждан също в Иран и Афганистан. Този пъпеш е огромен - до 25 килограма, гладък, вретеновиден, зелен като огромна краставица. Твърд и безвкусен през септември, той дозрява след брането, а през зимата става нежен и сладък, като излъчва чудно вкусен аромат. Към този вид спадат и сортовете „Гуляби“, които дозряват в продължение на шест месеца. В Средна Азия растат и пъпешите от сорта „Хандаляк“ - неголеми, много ранни, с вкус на зряла круша. Прочути са пъпешите сорт „Амери“ от региона на град Бухара в Узбекистан - овални, по 5-10 кг, хрупкави, с вкус на ванилия.
Много разпространени в Мала Азия са местни сортове: сорт „Киликия“ от Сирия и „Късна касаба“ от Турция, но вкусът им не може да се сравнява с азиатските. А касабата почти няма аромат. Но някои диви видове излъчват такова ухание, че в миналото ги използвали вместо парфюм!
Пъпешите от европейски сортове, които по-късно попаднали и в Америка, са много различни. Причината е, че европейците просто приспособявали азиатски сортове към различните европейски и американски условия. Така, като цяло, се получили пъпеши с малки плодове, по-малко слънчеви, по-устойчиви на болести, но и по-взискателни към влагата.
Най-„водният“ европейски сорт е „Канталупе“, кръстен на едноименното папско имение. Плодът е оребрен - сегментиран, не е много вкусен, но пък издръжлив, даже вирее и в мъгливата Англия. Много съвременни хибриди, включително оранжерийни, са негови потомци.
Сладкият руски сорт „Медок“ се характеризира със заоблени плодове с чисто жълт цвят и тегло до 2-4 кг. Меката част е ароматна и вкусна. Високото съдържание на захар ви позволява да приготвите вкусни ориенталски сладкиши. Коментарите, оставени за пъпеша „Медок“, показват ранна зрялост на сорта и добра устойчивост на основни заболявания.
Бразилският сорт „Арагуая“ е хибриден, от жълтата сортова група. Има висок продуктивен потенциал, със сладки и вкусни плодове. Този хибрид е устойчив на брашнеста мана, една от основните болести по пъпешите. Сортът дава буен растеж и отлично листно покритие. Плодовете са с къса елипсовидна форма, цветът на зрелия плод е наситено жълт. Пулпата е зеленикаво-бяла, плътна и твърда.
По време на узряване пъпешите биват скорозрейни, летни и есенни. Скорозрейните узряват за 60-70 дни, плодовете са малки, жълти, имат малко захар, пулпата бързо става „рохкава“. Летните пъпеши са по-едри, много по-сладки и ароматни, а месестата част се топи в устата. Есенните се берат късно, съхраняват се до зимата. Те са дребни, тъмнозелени или бронзови. Пулпата е плътна, хрупкава или топяща се като сняг в устата, сладка. За да станат особено вкусни, трябва да дозреят, за да омекнат.
