В Сопот е роден авторът на най-забележителните български произведения, посветени на последните години на Възраждането, Априлското въстание, Освободителната война, Балканските войни, Първата световна война, бита и живота на българите в Следосвобожденска България. Творецът, възпял красотата на България, чиито стихотворение днес са първите, от които децата в училище се учат на любов към родината.
Иван Вазов
“Син на своя народ и своето време”
Вазов пише „Нова земя” през байганьовско време
От Сопот към София
Патриархът на българската литература е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в средно заможното семейство на Минчо и Съба Вазови. Родителите му са изключително интересни личности. Съба ражда цели 10 деца, сред които “Героят от Дойран” ген. Владимир Вазов. Дълго време е неграмотна, но покрай децата си се научава да чете и пише и дори започва да пише книги. Бащата се занимава с търговия.
Малкият Иван учи в местното училище, по-късно заминава в Калофер, където негов учител става бащата на Христо Ботев - Ботьо Петков. Учи гръцки, турски, чете френска литература. Премества се в Пловдив, където учи френски език и чете творбите на Виктор Юго и Пиер Беранже.
Запленен от книгите и литературата, младежът твърдо решава да стане писател, с което баща му не е съгласен. Иван чете и пише на тавана, а майка му застава зад него и тайно му носи свещи, благославяйки заниманията му. “Ти два пъти ми майка беше” пише по-късно поета в нейна чест.
Когато става на 20 години, животът му преминава в пътуване - Италия, Франция, Гърция, Румъния, Русия.
От 1880 г. Вазов живее в Пловдив, период на голямо творческо вдъхновение. Тук пише едни от най-хубавите си творби - стихотворението “Българският език”, повестта “Немили-недраги”, цикъла “Епопея на забравените”.
През 1895 г. трайно се установява в София.
Знаете ли къде се намира гробът на Иван Вазов?
Величието на Вазов
Вазов твори в абсолютно всички литературни родове и жанрове, дори е основоположник на някои от тях. Негово дело е първият български роман “Под игото”. Пише оди, сонети, разкази, стихотворения, повести, пътеписи, мемоари, драми. Улавя напълно духа на времето и го пресъздава в творбите си.
Много исторически събития и герои достигат до нас благодарение на неговото творчество. От него помним и знаем за живота на българските емигранти (хъшове) от “Немили-недраги”, за бита и живота на обикновените българи, както и за подготовката на Априлското въстание от “Под игото”, научаваме имената и подвизите на загиналите за освобождението но България от “Епопея на забравените”, научаваме за героизма на българския войник в Балканските войни.
Вазов пише не само за исторически събития. Негови са едни от най-красивите пътеписи, стихотворения, възпяващи България и нейната прекрасна природа.
Какво е работил Иван Вазов след Освобождението в Берковица?
Признат преживе
Иван Вазов се радва на огромна популярност сред хората и на любовта им, още докато е жив. Доказателство за това е, че след смъртта му стотици граждани на София се стичат да се сбогуват с него. Авторът на “Под игото” умира на 22 септември 1921 г. в дома си в София, където живее със семейството на сестра си.
Министерският съвет разпорежда да се отпечатат некролози, които веднага са разлепени по софийските улици. Жителите на столицата поставят траурни знамена по балконите. Всички увеселителни заведения, театри и локали са затворени.
Погребан е с огромна почит и тържественост в градинката зад църквата “Св.София”. Камбаните на църквите в цялото царство бият траурно. При спускане на тялото на твореца в земята, отекват 101 топовни гърмежа. Неговият дом в София се намира на улиците “Иван Вазов” и “Раковска” и е превърнат в музей.
“И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат...
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат…
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя…
Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.”
