Едва ли има българин, който не знае отговора на този въпрос. Васил Левски, разбира се.
Но малкото подбалканско градче е родно място на още много българи, оставили принос в историята, културата, спорта на България - Ботьо Петков, Иван Богоров, Христо Проданов…
Тук ще представим накратко делото на двама карловци, край чиито бронзови фигури многократно преминава всеки софиянец и гост на града. Фигурите са поставени от двете страни на централния вход на най-голямото българско висше училище Софийски университет “Св.Климент Охридски”.
Евлоги и Христо Георгиеви
Евлоги Георгиев е роден в Карлово през 1819 г., а брат му Христо 5 години по-късно.
Прекарват по-голямата част от живота с в чужбина, но винаги се чувстват дълбоко свързани със съдбата на своя народ.
През 1837 г. заминават за Галац, където със своите вуйчовци създават фирма за търговия с ориз. Най-напред продават ориз, зърно и самоковско желязо. По-късно започват сътрудничество с гръцката фирма “Теолого” в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, кафе, ром, подправки.
12 впечатляващи цитата от Васил Левски
Двамата братя са сред основателите на Добродетелната дружина в Букурещ - организация на богати българи, която подпомага финансово революционерите. Организацията набира български доброволци за руската армия в Кримската война и набавя средства за осигуряването на образование на видни българи.
С натрупване на състоянието си двамата братя откриват тайните на банкерството - следят лихви, курсови разлики, сконто. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкови операции. Същата година умира по-малкият брат Христо.
Труд, честност, предприемчивост, спестовност, благотворителност
Това са принципите, които цял живот следват двамата видни карловци.
През 1878 г. Евлоги се завръща в България, където закупува солидно количество парцели в София. През 90-те години вече притежава над 10 000 кв.м. През 1896 г. обявява дарението си от 800 000 златни лева и земя на стойност 200 000 лв за построяването на сградата на Софийския университет. Евлоги Георгиев се смята за един от най-богатите мъже в Европа през 19-ти век. Умира в Букурещ през 1897 г.
Имал ли е Васил Левски братя и сестри?
Завещанието
“Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно” пише в завещанието на Евлоги Георгиев. При смъртта му състоянието му се равнява на 23 милиона лева. При отваряне на завещанието, роднините му остават крайно разочаровани, защото основните средства Евлоги дарява “в ползу роду”, а именно:
20 000 лв на българската църква в Букурещ
200 000 лв на училище “Кирил и Методий” в Букурещ
30 000 лв на Букурещкия университет, “за да се издържат бедните, но прилежни студенти”
6 000 000 лв за построяване на Висше училище в България
20 000 за българска болница в Цариград
и още много за читалища, църкви, болници, подпомагане на бедни българи.
Левскиград е старото име на кой български исторически град?
Оспорване на завещанието
За изпълнител на завещанието е определен друг виден карловец Иван Евстратиев Гешов.
Вуйчото на Евлоги и Христо Георгиеви Иван Пулиев оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. Процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. По-късно министърът на финансите Лазар Паяков внася друг иск за 16 милиона лева, които уж Евлоги Георгиев бил обещал за освободителната борба в Македония, които от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър тези пари принадлежали на България.
Правителството завежда дело, ответник е Иван Евстратиев Гешов. Още преживе Евлоги Георгиев заявява “Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми”. Така и става. Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професори по гражданско право в Парижкия университет, които се чудят “Как е възможна подобна лудост от едно правителство?”
Целият съдебен процес забавя създаването на Висшето училище. През 1922 г. се решава с парите да се построи университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това противоречи на волята на дарителя.
Затова едва през 1934 г. се построява днешният ректорат на Софийския университет, а след това и другите две крила.
Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.
