България се разделя на 28 области и 266 общини. Районите за планиране са шест: Южен централен, Югозападен, Югоизточен, Северен централен, Североизточен, Северозападен. В централните райони на планиране (Северен централен и Южен централен) влизат областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково и Кърджали. Това обхваща доста голяма територия от страната на България, част от която доста се отдалечава от центъра.
Кой е най-големият град в Централна България?
Ако приемем, че Централна България е район, най-близо до центъра на страната, то това е град Габрово. Град Габрово е само на 25 км от географския център на България - местността Узана.
Площта на града е 233 кв. км, а населението - 53 000 жители. Градът е разположен по поречието на река Янтра.
През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, които пресичат България в направление север-юг, която представлява част от Трансевропейски транспортен коридор № 9 (Хелзинки-Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Габрово-Стара Загора-Димитровград, с отклонения към Гърция и Турция). Стратегическото му местоположение го определя като важен транспортен възел.
Освен най-голям град в Централна България, Габрово е и най-дългият български град - 25 км.
Легенда за основаването на Габрово
Според легендата по тези места край река Янтра се заселил млад ковач на име Рачо. Той подковавал конете на керваните, които отивали или се връщали от планината. Постепенно край неговия дом се заселили и други хора, които умеели да шият дрехи, да приготвят вкусни гозби, да поправят каруци и да обробатват кожи. Така постепенно се оформило селище. Край огнището на ковача се извисявал огромен габър, затова селището се нарекло Габрово. Днес в града има паметник на Рачо Ковача - внушителна бронзова фигура, която се издига върху скала сред река Янтра, в самия център на Габрово.
Топ 10 на най-големите градове в България
“Българският Манчестър”
Градът възниква като стратегическо селище близо до старопланинските проходи през 12-ти век, когато на пътя през Шипченския проход се създава село от хора с умения във военното дело, които охраняват пътя. Те имали привилегията да плащат по-малко данъци, както и да запазват собствеността върху земите си и произведеното от тях. Постепенно жителите построили църква, манастир. В годините на османското владичество, Габрово бил важен търговски и занаятчийски център. През 19-ти век тук се практикували 26 занаята - ковачество, ножарство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много други.
През 1882 г. е открита първата текстилна фабрика от Иван Калпазанов. Феликс Каниц казва за града през 1860 г., че е “една голяма работилница, град, който живее от водата”. Имал предвид, че масово се използва водна сила. Габровските продукти били прочути с качеството си в цялата Османска империя.
В Габрово е открито първото българско светско училище през 1835 г. от Васил Априлов. Строили се красиви възрожденски къщи, църкви, чешми, мостове, часовникова кула. След Освобождението Габрово продължил да бъде най-значимия текстилен център на България, поради което станал известен като “Българският Манчестър”.
Топ 5 на едни от най-красивите планински градове в България
Официално обявяване за град
Макар Габрово да придобил градски облик още през втората половина на 18-ти век, той все още бил със статут на село. През 1841 г. Васил Априлов пише “Габрово макар по своето пространство и многолюдност да заслужава името град, според турското разделение, то е оставено като паланка”. През 1860 г. Габрово е обявен за град. По това време населението е около 7000 души и става средище на каза с около 45 000 жители, която е част от Търновския санджак.
Столица на хумора и сатирата
Габровци са прочути с чувството си за хумор и неслучайно градът е своеобразна столица на смеха. Тук се намира уникалният Дом на хумора и сатирата, единственият музей в света, посветен на хумора. Представени са художествени и етнографски експозиции, колекции от обредни и карнавални маски и аксесоари на африкански племена.
Мотото му е “Светът е оцелял, защото се е смял”.
