Роден около 1303 година, Момчил войвода е бил първоначално разбойник, а след това не само войвода, но и болярин, владетел на Беломорска Тракия и Родопите. Сложна била ситуацията – и военната, и политическата на Балканите във времената, в които се е родил и живял Момчил. Внушителната му физика и острият ум му помагали и в политическата обстановка, и на бойното поле, където е убит, въпреки осанката, силата и притежаваните бойни и стратегически умения, с които бил известен и заради които го търсили за съюзник.
Страховитата визия на Момчил войвода
Видът и осанката му будили респект, страх и уважение. Турските поети го сравнявали с минаре, тъй като внушителните му ръст и телосложение били като за двама мъже. Така го представя и паметникът му, гордо извисил масивната си каменна гръд в града, носещ името на войводата – Момчилград.
Левскиград е старото име на кой български исторически град?
История и живот на Момчил войвода
Роднините аристократи на Момчил не одобрявали разбойническия му дух и дела, което породило конфликти между тях, завършили с напускането на Момчил и постъпването му в да служи при Андроник III Палеолог, от когото получил земя срещу служба във войската. И там обаче Момчил си остава разбойник, нещо, което не било одобрено от византийските власти, което води до новото му бягство – този път в Сърбия. Легендата разказва, че там Момчил войвода е бил васал в Пирот и околната българска област, нещо, което се потвърждава и от името на средновековния Пиротски замък, който и днес носи наименованието паметник „Момчилов град“. В Сърбия Момчил войвода събира и дружината си – българи и сърби.
Знаете ли какво е старото име на Перник?
В Родопите попада няколко години по-късно – през 1343, като историческите извори сочат, че е бил потърсен за помощ от провъзгласилия се за император Йоан VI Кантакузин. Следват силни години за Момчил войвода, свързани с превръщането на днешния Ксанти в селище, построяването на двореца му там, както и превръщането на Ксанти в столица на владенията му, към които включил и крепост Перитор. Силна била и войската му. Тръгнал от шепа разбойници, Момчил войвода вече предвождал четирихилядна конница. Късметът бил на страната на Момчил, който съумял да стане „севастократор“ – най-високата титла след тази на царя. Провъзгласен бил за такъв от Кантакузин, за да не се обърне Момчил срещу него и да не приеме предложението на императрицата Анна Савойска за сътрудничество. Скоро след това го виждаме като самостоятелен български владетел в Беломорието и Родопа вместо като васален, като силен фактор, с когото следвало да се съобразяват на Балканите, като непобедим и изкусен войн, а земите, които присъединявал към своите, непрестанно нараствали.
Сватбата му с известна българска мома от Търновското царство го прави съюзник на цар Иван Александър, а войната с Византия и Турция през 1345 година слага край на живота му, Момчил войвода пада убит в битката срещу турците. Паметта му обаче остава жива и съхранена в епоса на балканските народи и в летописи, които разказват за героизма и подвизите му, за успехите и владенията му, за осанката и силата на духа и оръжието му, за историята на интересния му живот, която трудно може да бъде споделена, разказана и съпреживяна в една кратка статия.
Сред потомците му, според повечето исторически извори, са известни и родолюбиви българи като революционерът Стефан Караджа, а град в България – Момчилград – носи името на Момчил войвода в негова памет и чест.
