Комит Никола, който е известна историческа фигура от времето на първото българско царство, управлявал град Средец (София), който тогава е бил център на област в югозападната част на България. Той е баща на четирите братя Давид, Мойсей, Арон и Самуил, които по-късно са станали известни като "комитопули". Информацията за произхода на боляринa е противоречива, но има предположение, че той е от Крумовата династия, по-специално син на Гаврил, брат на цар Симеон Велики. Въпреки това за връзката на комит Никола и неговите синове с управляващата династия в България може да се съди само от по-късни исторически източници.
В кореспонденцията си с Папа Инокентий III, Цар Калоян споменава, че е потомък на "моите предшественици, царете Симеон, Петър и Самуил, прародители мои". Също така, папата явно е съгласен с това, тъй като в писмо до унгарския крал Бела III пише, че "двамата братя Петър и Йоаниций (Калоян), произхождащи от рода на предишните царе". Това означава, че международно се е приемало, че Цар Самуил, четвъртият син на комит Никола, е от един и същи род с управляващите преди него Цар Симеон Велики (893-927) и Цар Петър I (927-969).
Знаете ли кои са Комитопулите?
Имената, с които наследниците на комит Никола кръщават своите деца, представляват допълнителни косвени доказателства за неговите близки родствени връзки с преславския царски двор. Самуил кръщава един от своите синове Гавраил Радомир на неговия дядо, Гавраил - брат на Симеон, а племенникът на Самуил, Иван Владислав, кръщава един от своите синове на прадядо си - Пресиян. През Х век България е разделена на административни области, наречени комитати, на чело на които са поставени комити, назначавани от царя. Византийският хронист Йоан Скилица описва Никола като "един от велемощните комити". Той е управлявал областта (комитат), която обхващала земите западно от река Искър, включително градовете-крепости Видин, Средец, Скопие, Охрид, Преспа, Струмица, Воден, Битоля, Девол и други. Смята се, че Никола е бил част от групата български боляри, които са били против политиката на цар Петър I за мирни отношения с Византия и настоявали за продължаване на военните действия, като израз на разкола са въстанията, вдигнати от братята на Петър - Иван и Михаил. Въпреки че няма данни, че Никола е участвал в тях, е възможно той да е оказал негласна поддръжка, което може да обясни липсата на активна подкрепа към Цар Борис II при нападенията на киевския княз Светослав I и след това на византийския император Йоан Цимисхий срещу столицата Преслав.
България най-сетне ще може да погребе костите на цар Самуил в "Света София"
Синовете на комит Никола управляват земите му след пленяването на Борис II и остават единствената сила за организирана съпротива срещу Византия до края на Първото българско царство. Комит Никола е женен за Рипсимия, вероятно от арменски произход, и има четирима сина. Двама от тях, Давид и Мойсей, загиват в борбата с Византия, Арон е убит от брат си Самуил, а Самул става български цар. След приключването на царската линия, родът на комит Никола остава управленска сила на България до нейното падане под Византийска власт. Комитопулите са ключът към загубената българска държавност и водят до сериозна борба срещу Византия, най-силната държава по това време.