В биографията на Васил Левски четем, че след разтурянето на Първа българска легия на Раковски, той се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. Именно тук бъдещият Апостол на свободата получава първите си военни знания. Кой е Ильо войвода?
Войвода на войводите
Наричат Ильо още “Последния български войвода”, защото е един от малкото участници във всички етапи от освободителните процеси в България. Ильо започва като хайдутин, оглавява чета, участва в Сръбско-турската война, в Руско-турската освободителна война, в Кресненско-Разложкото въстание, в Сръбско-българската война, в безброй битки и схватки с противника.
Началото на един героичен живот
Илия Марков Попгеоргиев е роден през 1805 г. в Берово, днешна Северна Македония в семейството на беден земеделец. До 20-годишна възраст живее в Берово. След спречкване с турски главатар, който задирял сестрите му, отива пазач в Рилския манастир. Среща се с хайдути из Рила, които подслонява в манастира. Към 1838 г. се жени и се връща в родното село. След поредно скарване с местни турци, излиза в гората с малка дружина, с която броди няколко години из Малешевско, Осогово, Пиянец.
Коя е Сирма войвода - легендарната жена хайдутин?
През 1859 г. къщата на Ильо войвода е разграбена и съборена, а жена му и децата са държани под строг контрол в Кюстендил. Заловени са 4 негови четници и обесени публично в Кюстендил. Следващата година Ильо прехвърля четата си в Сърбия, а от 1861 г. се включва в Първата българска легия, където става помощник на Раковски при военната подготовка на легионерите.
След разтуряне на легията от сръбското правителство, Ильо с част от четата се установява в Крагуевац за около 2 години. Турците отново арестуват близките му и ги хвърлят в затвора в Скопие. Ильо войвода се връща в Белград, където е награден лично от княз Михаил Обренович с орден и титла и му е отпусната пенсия.
Участие в няколко войни
Ильо войвода участва с чета от 300 души в Сръбско-турската война от 1876 г. заедно със синовете си Никола и Иван. В края на войната при бой между сърби и турци Ильо е тежко ранен от сръбски офицери, в резултат на което остава сакат с дясната ръка.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Ильо е в болница, но тръгва за Свищов и се поставя в услуга на руското командване, което му дава чин капитан и го назначава командир на волна чета. Участва в Западния отряд на генерал Гурко. След Освобождението на София, капитан Ильо Марков е назначен за командир на всички сборни доброволчески чети със задача преследване на турците по посока Радомир-Кюстендил.
На 27 декември 1877 г. е освободен Радомир, на 2 януари 1878 г. - Дупница. Ильо се придвижва към Кюстендил. Организира разузнаване по билото на Конявската планина, изпраща доброволци в Кюстендил да пуснат слух, че той идва като авангард на руската войска и градската управа трябва да води преговори с него за предаване на града без бой. Хитростта му успява и Временното градско управление на Кюстендил изпраща делегация в София при генерал Арнолди.
На 11 януари 1878 г. Ильо войвода влиза тържествено в Кюстендил, но е принуден да се оттегли заради настъпление на многобройна турска войска. На 17 януари четата му отново освобождава Кюстендил. По заповед за коменданта на града, капитан Ильо Марков разоръжава турското население в селата. В края на януари повежда четата към родното Малешево. Посрещнат е с почести от местната управа и население. За съжаление българското управление в Малешево трае само два месеца. През април многобройна турска войска идва от Скопие.
Кои са най-големите български войводи, които не познаваме добре?
На 22 март Ильо войвода отива в Сан Стефано, където е награден с руски орден за храброст. Ильо войвода е един от българските представители при подписването на Санстефанския мирен договор.
Според Берлинския договор Малешевско остава под турска власт, Ильо войвода със семейството си се установява за постоянно в Кюстендил.
Ильо взема участие в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.), като води чета по десния бряг на река Струма.
По настояване на Стефан Стамболов, Народното събрание му отпуск пенсия от 220 лв месечно.
Участва в Сръбско-българската война на 80 години. Четата му е част от Радомирския отряд. Сражава се при Брезник, Сливница, Враня. Заради това му участие във войната, сръбското правителство му отнема отпусната от княз Обренович пенсия.
Макар и на преклонна възраст, той не престава да се вълнува от народните дела. Следи с интерес събитията от четническото движение в Македония и Одринска. Дава съвети и напътства членовете на ВМОРО.
Умира на 17 април 1898 г. на 92-годишна възраст в Кюстендил. Целият град се стича на погребението му.
