Осогово
Осоговска планина или Осогово е най-северната част на Осоговско-Беласишката планинска група от Рило-Родопския масив. Разпростира се в границите на две държави - България и Северна Македония. Осогово е пета по височина планина в България с най-висок връх Руен - 2251 м. Руен се намира в българската част на планината и е включен в 100-те национални туристически обекта.
При ясно време от връх Руен се откриват уникални гледки. На север се виждат очертанията на Западна Стара планина, на североизток - Конявската планина, Люлин, Витоша и Верила. На изток се виждат билата на Рила, а на югоизток - на Пирин.
Осогово е старо славянско име, което означава планина, образувана около нещо - вероятно военен стан. Планината е с площ от 4223 кв.км, от които 996 кв.км се простират между Кюстендилската и Каменичката котловина. Българската част на Осогово се разделя на два дяла - западен и източен. За граница между двата дяла се приемат реките Новоселска река и Добра река.
Резерват “Църна река” е единствената защитена територия в Осогово с обща площ от 190,8 ха.
Селища в Осогово
В планината общо на българска и северномакедонска територия са разположени 7 града и няколко десетки села.
В Осогово на територията на Северна Македония има 6 града - Царево село, Кочани, Кратово, Крива паланка, Пробищип, Каменица.
Знаете ли какво е старото име на Кюстендил?
Кой е единственият български град в Осогово?
Кюстендил
Кюстендил е разположен в Югозападна България, в южната част на Кюстендилската котловина. Населението на града е 45 хиляди жители.
Градът днес е прочут с множество топли минерални извори с лечебни свойства, съсредоточени в разлома, който разделя планината Осогово от Кюстендилската котловина. Кюстендил е известен като най-стария балнеоложки курорт в България, както и като “Овощната градина на България”.
Кюстендил в миналото
Кюстендил е един от най-древните градове на днешните български земи. Тук има следи от живот още от новокаменната и каменно-медната епоха (6-4 хил.пр.н.е). В началото градът се нарича Пауталия. Името е от тракийски произход и означава “изворен град” или “бликащи извори” заради топлите минерални извори, които са причина за възникването на тракийското селище и превръщането му в град по римско време. През 106 г. Пауталия е един от най-големите градски центрове в провинция Тракия. Получава градски права заедно със Сердика, Филипопол и Аугуста Траяна.
В чест на бог Асклепий е построен здравен център - асклепион. Днес останки от тази сграда могат да се видят в центъра на града. В миналото тук е имало зали за отдих и лечение, басейн с топла минерална вода, места за гимнастика.
През Средновековието градът започва да се нарича Велбъжд. През XI в. градът вече е в пределите на България, а след покръстването се превръща във важен епископски център на Българската православна църква.
Към края на X и началото на XI в. Велбъжд се намира в границите на Самуиловата държава. По време на византийското робство около града се появяват големи манастирски комплекси, свързани с живота и дейността на Свети Иван Рилски, Йоаким Осоговски и др.
По време на управлението на династията Деяновци се създава Велбъждското княжестов с център Велбъжд. В края на XIV в. градът влиза в пределите на Османската империя. Започва да се нарича Константин-илл (Контантинова земя) по името на последния му християнски владетел Константин Драгаш, оттук постепенно името става Кюстендил.
Градът бързо се разраства през Възраждането. Строят се училища и църкви. В околните планини действат хайдушките чети на Румена войвода и Ильо войвода.
След Освобождението се развиват овощарството, тютюнопроизводството и балнеолечението.
Защо наричат Кюстендил "градът на изворите"?
Кюстендил днес
Ако пътувате до Кюстендил не пропускайте да посетите:
* Парк Хисарлъка
Паркът се намира на хълма Хисарлъка край град Кюстендил. Представлява красива местност, подходяща за туризъм и спорт. Създадени са алеи, спортни и детски площадки, детски санаториум, параклис. Тук се намира зоопаркът на града.
* Художествената галерия “Владимир Димитров-Майстора”
Кюстендил е родният град на един от най-видните български художници. Всяка година в едноименната галерия се провеждат художествените изложби “Кюстендилска пролет” и “Струма”.
* Алай баня
Обществената баня е построена върху основите на турска баня от късното Средновековие. След Освобождението е разрушена, а няколко десетилетия по-късно е възстановена. Към банята има външна чешма с минерална вода, басейн за релаксация, сауна.
* Дервиш баня
Тази турска баня е построена в средата на XVI в. и функционира над 400 години.
* Базиликите на Антична Пауталия
В района на града са открити 7 базилики. Две от тях се намират извън крепостната стена и са изградени една върху друга. Другите две са при северната порта, една - северно от форума, а друга - сред античния некропол. Последната базилика е в крепостта Хисарлъка. Предполага се, че базиликите датират от IV-V в., а по-късно върху тях са построени нови религиозни храмове.
