Днес ще ви запознаем с историята на едно от най-младите селища в България. Въпреки че възниква едва в края на българското Възраждане, то притежава дълбоки корени още от римско време. За кратък период в новата си история дори носи името на Александър Батенберг. Научете повече за историята на град Димово.
Историята на град Димово
Димово е един от най-малките градове в България, разположен в най-северозападната част на страната, на около 40 км от Видин. Въпреки че е основан като селище едва през втората половина на 19-ти век, Димово притежава запазена история, датираща още от римско време.
Римската история на Димово
Съществуват множество данни, че по времето на Римската империя тук е имало селище. Те се свързват със стария каменен мост, който е запазен в околностите на Димово. Има и останки от малка римска крепост. Това може да се види най-вече от запазените фрагменти от керамични съдове, отнасящи се към римското владичество. Каква е била точната функция на крепостта около Димово не е известно, но най-вероятно е служила като част от охранителната система на империята по североизточната ѝ граница.
Създаването на Димово
Интересен факт за историята на това селище е, че неговото създаване се свързва с черкезите - кавказки народ с ислямско вероизповедание. След като Руската империя превзема Кавказ в периода 1862-1864 година, много от черкезите бягат в Османската империя. Султанът решава да не ги концентрира само в Мала Азия и ги разселва из империята. Такава черкезка общност се заселва на няколко места в околността, като една от тях основава село Османие, което е предшественикът на днешното Димово. Успешната Освободителна война през 1877-1878 година предизвиква бягството на черкезите от региона обратно в Османската империя. На тяхно място започват да се заселват българи от съседните планински села, както и бежанци от Одринска Тракия. Разбира се, това води и до промяна на името.
Бързица
Това е първото българско име, което получава селището, и е свързано със заселването на бежанците от Одринска Тракия. Интересно е, че в близост се създава и второ селище, наречено Бързица, което се слива с първоначалното село Бързица, създавайки новото име - Бързици.
Александрово
Следващото име, което получава селото, е свързано с посещението на княз Александър Батенберг. През май 1881 година князът пътува към град Видин и по пътя спира в местността. Там той е посрещнат с изключително гостоприемство от местните жители. Впечатлен от топлото посрещане и запазвайки добри спомени от срещата, князът решава да даде своето име на селото, което оттогава се казва Александрово.
Влайково/Княз Александрово
Следващите две имена, които носи селището през годините, са тясно свързани с исторически събития. През 1936 година, по предложение на Министерството на железниците, Александрово променя името си на Влайково в чест на писателя Тодор Влайков. Основната причина за това е необходимостта от разграничаване на селището от други шест населени места със същото име. Местните жители не приемат добре това решение, което води до сериозни протести. В резултат се стига до компромис, при който името Александрово се запазва, но към него се добавя титлата „княз“ — така възниква „княз Александрово“, за да се отличава от останалите пет селища с идентично име.
Димово
През 1951 година, селището отново променя името си, като този път е кръстено на известния местен комунистически деец Живко Пуев, известен под псевдоним Димо. Развитието на селището продължава в положителна посока и през 1969 година то вече получава статут на град.
