Първите жаби или подобни на тях са се появили на планетата приблизително преди 300 милиона години. Колкото и да звучи странно, ала най-красивите са и най-опасни. Тези безопашати земноводни използват токсичните съставки на своите секрети предимно за защита, тъй като рядко нападат първи. Най-отровните от тях живеят из гори, сред блатисти райони, а също и в различни водни басейни на тропиците.
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Двуцветна филомедуза (Phyllomedusa bicolor)
Сред тропическите гори в басейна Амазонка, живее симпатична, но много опасна филомедуза, която е член на семейството на дървесните жаби. Отровата на това животно не е чак така силна, че да убие човек, но може да причини проблеми в стомашно-чревния тракт, халюцинации и алергични реакции. Често я наричат „маймунска жаба“, защото нейните привички са твърде интересни и уникални. Включена е в световната Червена книга, понеже е застрашен вид.
Знаете ли, какво символизира жабата?
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
Ивичеста листолазка (Phyllobates vittatus)
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Естественото местообитание на тази жаба е в югозападните региони на Коста Рика. Има колоритен външен вид. Различава се от другите по яркожълтите ивици върху гърба, главата и отстрани на корема - затова и получила интересното си име. Тъй като предпочита да се крие сред камъни и в техните пукнатини, не е толкова лесно да я откриете. Ако отровата й попадне върху човешка кожа, причинява доста силна болка и нерядко предизвиква парализа.
Синя дърволазка (Dendrobates azureus)
Характерното за тази жаба е нейният уникален син цвят. Това симпатично създание живее в савани и тропически гори. Храни се с малки насекоми. Нейната отрова е достатъчно силна, за да убие не само големите й естествени врагове, но дори и човек. Дълга е около 5 см. Предпочита да живее сред зеленина, като образува групи до 40-50 индивида. Макар да представляват голяма опасност, много търсачи на силни усещания държат тези жаби в домовете си като домашни любимци.
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
Още: Знаете ли какъв е нормалният пулс по време на сън?
Чаровна листолазка (Phyllobates lugubris)
Ареалът й се простира по атлантическото крайбрежие на Централна Америка. Името напълно съответства на нейния външен вид. Основният й цвят е черен, с множество разноцветни ивици, минаващи по тялото. Отровата не е така токсична, както на другите листолазки, но осигурява сигурна защита против естествените й врагове. Предпочита да бъде на видно място, така че лесно може да бъде открита в гората, както и на бреговете на различни води.
Чирикита (Atelopus chiriquiensis)
За чирикитата се смята, че е сред най-отровните жаби на планетата. Това симпатично на външен вид създание живее в естествените условия на Коста Рика и Панама. Отличава се с доста ярък цвят и малък размер, в рамките на 5 см. По правило мъжките са много по-малки от женските и растат на дължина до 3 см.
Ако отровата попадне върху човешка кожа, блокира нервните окончания, което нарушава координацията на движенията и се появяват конвулсии с много тъжен резултат - цялостна парализа. Въпреки, че засега липсва антидот за тази отрова, своевременната детоксикация на организма може да предпази човек от непоправими последици.
Има ли отровни жаби в България?
Ужасна листолазка (Phyllobates terribilis)
Местообитанието на тази жаба е в тропическите гори сред югозападните области на Колумбия. Считана е за най-отровната жаба в света. Дължината й е до 4 см, не повече, а за тялото е характерен много контрастен и ярък цвят. Основната окраска е яркожълта. Смъртта на човек е възможно да настъпи като резултат и от най-лекото докосване до нея.
Интересен момент е, че токсичността й зависи от хранителното меню. Ако в него липсват отровни насекоми, самата ужасна листолазка също започва да губи постепенно своята токсичност. Това е доказано при отглеждането й в плен, когато в храната й не е имало насекоми, които да допринасят за образуването на отрова в нейния организъм.
