Красиви и величествени са най-високите планини в България - Рила и Пирин. Впечатляват с вековни гори, вълшебни езера със силна енергия, пълноводни реки и недостъпни върхове, от които се разкриват приказни гледки. Ето някои от най-трудните за изкачване планински върхове в България през зимата.
1. Мальовица
Предизвикателство за всеки планински любител е връх Мальовица. Ако погледнете върха отдолу, ще ви се стори абсолютно непокорим. А големите блокове от гранит сякаш още повече ви убеждават, че никога няма да стигнете до горе. Зъберите на върха изглеждат страшни и дори зловещи.
Стандартният маршрут започва от ЦПШ “Мальовица”, на около 80 км от София. При среден ход ще се изкачите на върха след 3-4 часа. След около 50-минутен равен преход стигате до хижа “Мальовица”. Изкачването започва плавно, минава се през две просторни терасовидни поляни, над които красиво се извива река Мальовица. Внимавайте при дъждовно време, защото водите на реката заблатяват района.
Още: Как е името на най-високия връх в Алпите?
Оттук следва най-стръмното изкачване, след което се стига до приказно красивото Еленино езеро. Целият маршрут е много труден, защото пътят е каменист и ронлив.
Този най-труден и стръмен път води до билото на Рила в северозападния й дял, откъдето ще стигнете и до заветния връх, откъдето се открива спираща дъха гледка. Макар със своите 2729 метра, върхът не е сред най-високите, усещането за преодоляване на 270 метра денивелация по гранитния гръбнак го прави в един от най-трудните върхове.
2. Бански суходол
Бански суходол е третият най-висок връх в Пирин - 2884 метра. Намира се на главното било в Северен Пирин между върховете Баюви дупки и Кутело. Изграден е от мрамор. Североизточният склон на върха е отвесна 300-метрова стена от мрамор, която се спуска към циркус Бански суходол, в който се запазват много целогодишни снежници и са открити няколко карстови пещери.
Още: Как се казва най-високият връх на Странджа планина
Югозападният склон се спуска към долината на река Влахинска под наклон около 70°. Оттук се открива приказна гледка към върховете Вихрен и Кутело, Хвойната и Муратов връх, както и към Синанишкото било. Сред най-популярните изходни пунктове за преход към връх Бански суходол са Бъндеришката поляна, хижа “Вихрен” и хижа “Яворов”.
Който и маршрут да изберете, изкачването до върха е свързано с преодоляване на значителна денивелация и преминаване край няколко трудни участъка. През зимата не рискувайте да тръгвате, ако нямате добри планинарски умения.
3. Кончето
Между връх Бански суходол и съседния връх Кутело (2908 м) се намира една от най-красивите дестинации в Пирин - Кончето. Кончето е стръмна и много трудно достъпна седловина. Представлява скален ръб с почти отвесни склонове. В най-тясната си част ширината е до половин метър. Дължината на ръба е около 400 метра. Тъй като на някои места ръбът е широк само 40-50 см, в миналото туристите са го преминавали, възсядайки го като кон. Оттук идва и името.
Още: Как се казва най-високият връх в Средна гора
Днес тук е поставено метално въже, което улеснява преминаването му. Класическият маршрут започва от хижа “Яворов” и продължава около 5 часа. След около 50 минути ще излезете от горския пояс, ще продължите край клекове и открити места и ще стигнете до Суходолското езеро. През първите два часа се изкачват около 800 метра денивелация.
Втората част е по-полегата, но много по-трудна за преминаване заради терена. Ще вървите от южната страна на Мраморното било, където склонът е много стръмен. След около 4 часа път ще стигнете заслон “Кончето”, откъдето ви делят само 20-тина минути до мечтаното място.
Стигнете ли до тук, значи сте преминали истински тест за смелост. Но, ако страдате от страх от високо, не рискувайте.
Още: Двама алпинисти загинаха при изкачване на връх Матерхорн
