Римляните са прочути с монументално строителство и великолепни пътища. Римската империя заема огромна площ и за да се поддържат добри контакти между отделните провинции, от огромно значение са качествените пътища.
По времето на Римската империя първокласните пътища достигат около 90 000 км, а второкласните са много повече.
Римските пътища
Класическият първокласен римски път достига до 6 м ширина и е изграден от 4 пласта. Най-отдолу се настилат чакъл с пясък, после дребни камъни, а отгоре отново чакъл, залят с хоросан. Върху последния пласт се застилат масивни каменни или базалтови плочи. От двете страни се поставят бордюри.
В планинските проходи пътищата са значително по-тесни и често се изсичат в скалите. В равнината пътищата се изграждат върху насипи, за да може по-лесно да се оттича дъждовната вода.
На всяка римска миля (1 римска миля = 1482 м) се поставя каменна крайпътна колона, на която се изписва името на управляващия император, на управителя на провинцията и разстоянието до най-близкото селище.
На 15-20 римски мили се построяват пътни станции. Около част от тези станции постепенно се създават селища. На днешните български земи римляните образуват провинциите Мизия и Тракия, които са свързани с останалите римски провинции чрез римски пътища.
Огромна пътна мрежа на Римската империя е открита във Великобритания
Ето кои са най-известните римски пътища по българските земи
Виа Понтика
От латински Виа Понтика означава “Черноморски път” и представлява стар римски път, който минава покрай Черно море. Началото му е при Константинопол (днешен Истанбул), минава през Приморско, Созопол, Дебелт, Ахелой, Несебър, Варна, Констанца (Румъния), Истрос.
Днес Виа Понтика е известен като един от най-големите маршрути за миграция на птиците от Европа към по-топлата Африка през зимата. Минава през България - над Странджа и по ивицата на Черно море. По този маршрут се движат различни грабливи, пойни и водолюбиви птици. Почти 80% от тях са бели щъркели и всички розови пеликани в Европа. По този път минават редкият царски орел, гологлавият и египетският лешояд.
Виа Диагоналис
Наричан е още Виа Милитарис и Цариградски път. Този диагонален път представлява най-пряката и удобна връзка между Европа и Азия. В древността многократно по него преминават войски, откъдето идва името Виа Милитарис (военен път). Пътят е построен от римляните на Балканския полуостров през 1-ви век. Тръгва от Белград (Singidunum), минава през Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и стига до Константинопол. Дължината му е била 924 км с около 70 пътни станции.
Този път се използва до 18-ти век, а римските пътни станции са заменени с османски станции, известни като “кервансараи”. През вековете около пътните станции възникват многобройни селища. И до днес Виа Диагоналис е най-важната и най-кратка връзка между Западна Европа и Ориента.
Днес Виа Диагоналис е част от културните коридори на Европа. Преминава през 6 столици - Любляна, Загреб, Сараево, Белград, София и Анкара. В тях се съхранява паметта на значими исторически процеси, свързани със седалищата на римските провинции на Римската империя.
Паветата - мразената културна забележителност
Виа Траяна
Този древен римски път е свързвал Рим с източните провинции на Римската империя и Близкия Изток. Това е един от най-дългите и добре проучени римски пътища в България. Пътят носи името на император Траян. Преминава през град Троян, откъдето идва и името на българския град. Виа Траяна прекосява планината Хемус (днешна Стара планина) и свързва провинция Долна Мизия с Тракия.
По цялото продължение на пътя - от Ескус до Филипополис - са изграждани множество пътни станции, селища, укрепления и наблюдателници. В тях се разполагат военни контингенти, чиято основна цел е да наблюдават и защитават този стратегически търговски и военен римски път.
Днешният Троянски проход в голямата си част се простира върху останки от този стар проход в Стара планина, който свързва още преди 2 хидялоделия Севера и Юга на Балканите.
Виа Иструм
Известен още като Дунавския път, Виа Иструм днес е воден културен коридор по течението на голямата река Дунав. Името му идва от долната част на река Дунав, която през древността се нарича Истер. Пътят е построен по времето на император Траян през 1-ви век на дясната страна на Долен Дунав. Свързва станциите и крепостите до Дунавската делта.
Сред първите римски гарнизони, построени на Долен Дунав са Албус (близо до Лом), Регианум (близо до Козлодуй), Сексагинта Приста (близо до Русе), Доросторум (близо до Силистра), Рациария (близо до село Арчар), Нове (близо до Свищов), Улпия Ескус (близо до село Гиген).
